Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 219
Джаки Колинс
Как ли би изглеждала Лара, когато това й се случеше?
Какво ли изражение щеше да се изпише на красивото й лице?
Алисън се зачуди дали Лара Айвъри знае колко е щастлива, че се е родила с такова идеално лице. Звездите бяха падали върху й и заради това лице тя водеше такъв прекрасен живот.
Като че ли тази кучка го заслужаваше. Не заслужаваше нищо, защото не знаеше какво е да даваш. Беше себична, интересуваща се само от себе си кинозвезда — такива бяха и всички останали.
Е, Алисън смяташе да промени това.
Нощта беше тъмна и мрачна, дъждът плющеше.
Алисън нямаше нужда от светлина. Дъждът не й пречеше. Знаеше много добре накъде се е отправила.
Към кориците на „Тайм“ и „Нюзуик“ — ето натам беше тръгнала.
ГЛАВА ШЕЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА
В момента, в който Ники съзря Шелдън, вече беше надвила онова болезнено усещане в стомаха си. Бяха минали години, откакто не го беше виждала — години на свобода, далече от властното му, надуто присъствие. Сега се чувстваше свободна — за разлика от времето, когато той все още можеше да й въздейства психически.
Той не приличаше на поддържания мъж отпреди. Изглеждаше занемарен и изхабен, облечен с измачкано спортно сако, разкопчана яка и панталони без ръб. Не беше бръснат. Сивата му коса бе суха и твърде дълга за мъж на неговата възраст. Тънките му устни — по-безкръвни от всякога.
— Тя тук ли е? — бяха първите думи, отронили се от устата му.
— Не — отговори Ники. — Няма я.
— Имам нужда от едно питие — избоботи той.
По дъха му се досети, че в самолета вече е ударил няколко.
— Налей си сам — и му посочи бара. — А, Шелдън, това е Айдън Шон.
Като хвърли бегъл поглед към Айдън, Шелдън смутолеви едно „добър вечер“.
Айдън и Ники се спогледаха.
— Казах ти — направи тя гримаса зад гърба на Шелдън. — Абсолютен задник.
Шелдън си взе голяма чаша бренди.
— Добре, Шелдън, какво стана? — попита Ники.
— Тя избяга. Това е.
— Не може да го е направила без причина. Скарахте ли се?
— Съмър и аз никога не сме се карали. Разбирахме се чудесно.
— Тогава какво?
— Още като се върна от Лос Анджелис, ми се стори прекалено променена. Беше очевидно, че си направила нещо с нея.
— Защо пък аз? — възмути се Ники.
— Защото ти беше тази, която й разреши да живее на самотек, да излиза с момчета и Бог знае още какво, докато беше под твоите благотворни грижи.
— Хей, слушай — намеси се Айдън. — Въобще не смятам да ви се меся, но няма ли да е по-добре да се концентрирате върху това, да намерите детето си?
Шелдън го изгледа смразяващо.
— Кой си ти? — грубо попита той.
Ники се наежи.
— Това е Айдън — мъжът в живота ми — и добави рязко: — Но това въобще не е твоя работа.
— Какво стана с Ричард?
— Ще се развеждаме.
— О, и той не можа да те изтърпи.
— Да ти го начукам, Шелдън! — тя не можеше повече да се въздържа.
— Това ли е всичко, което имаш да кажеш? — той се усмихна с една от мазните си усмивчици. — Надявах се, че поне сега ще си говорим по-интелигентно.
— Кавгата ви няма да разреши проблема, по дяволите — пак ги прекъсна Айдън. — Един от вас трябва да се свърже с ченгетата. Издири приятелите й тук, Ник.