Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 222

— Изчезвай, гадна свиня! — изскимтя тя, като се опита да се отскубне от него. — Излъга ме, че си ми приятел. А аз ти се доверих.

— Урок номер едно — и той затисна ръцете над главата й. — Никога не се доверявай на никого.

— По-добре ме остави на мира — предупреди го тя, докато ожесточено се бореше. — Иначе ще викам високо.

— Викай колкото си искаш. Никой няма да те чуе.

— Каква гадост! — пищеше тя.

— Майка ти не ти ли е казвала никога да не ходиш в дома на непознати? — говореше той, докато разкъсваше копчетата на горнището на пижамата. — Защо дойде с мене тогава, ако не си искала и ти същото? На мотора натискаше малките си цици към мене. Знаеш, че и на тебе ти се иска.

Хвана я за лявата гърда. Тя го изрита с коляно в слабините колкото сила имаше.

— Боже мили — изрева той. — Какво си мислиш, че правиш, по дяволите?

— Да се махна оттук — ето това искам — изкрещя тя и успя да се изтърколи от леглото, грабна роклята и обувките си от пода и изхвърча през вратата, преди той да успее да реагира.

Когато се озова отвън, започна да тича с всичка сила по калната алея пред къщите.

Някакво куче залая, но тя не му обърна внимание — бягаше толкова бързо, колкото я държаха краката.

О, Господи, това е най-кошмарният ден в живота ми — мислеше си тя, зъзнейки в роклята си. Опита се да се скрие зад едно дърво и да потърси подслон от дъжда.

Сам изскочи след нея от къщата и започна да вика името й. Тя замръзна безшумно. След малко той влезе обратно вътре и тръшна вратата след себе си.

Ама че боклук. С усмивката си на Том Круз и настърчалата си коса. Да не се мислеше за Брад Пит.

Почака, докато светлините в къщата изгаснат. След това се върна обратно дебнешком, вдигна остра клечка от земята и надупчи гумите на скъпоценния му мотор. Това ще му е за урок на този идиот повече да си няма работа със Съмър Уестън.

Минаваше полунощ, а тя беше измръзнала до смърт, изгладняла, мокра, уморена и нещастна. Може би да напусне Чикаго все пак не беше най-добрата идея. Въпреки че всичко друго беше по-добро от това, да живее със скъпото си татенце. Спусна се по улицата надолу трепереща.

Когато стигна до булевард „Вентура“, сълзите й изведнъж потекоха по бузите и се смесиха с дъжда. Помисли си, че би могла да се справи и сама, обаче нямаше никакви пари, не можеше да се довери на никого и нямаше къде да отиде.

Стоеше колебливо на ъгъла на улицата. Някакъв камион свирна с клаксон.

— Искаш ли да се повозиш? — попита я мъжът, надвесил се от прозореца, и на червендалестото му лице се разля похотлива усмивка. — Хайде — окуражи я спътникът му. — Ще ти покажем забележителностите. Ще се скриеш от дъжда.

— Да — изкикоти се първият. — Ще ти бутнем десетачка, ако си добро момиче.

Тя се обърна и побягна в противоположната посока; не спря да тича, докато не стигна до денонощно заведение.

— Има ли телефон, който мога да използвам? — попита тя някакъв мексиканец, който обслужваше паркинга.

— Ето тук — посочи той.

— Нямам пари — призна Съмър. — Бихте ли ми заели монета, за да се обадя? Ще ви я върна утре. Обещавам.

Пиколото вдигна рамене. Стана му жал за младото момиче. Беше нещастно и мокро до кости.