Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 208

Клуни имаше пълни чувствени устни и омагьосващи котешки очи.

— Благодаря ти, скъпа — и здраво стисна ръката на Тина. — Вече можеш да станеш новата ми най-добра приятелка.

Влязоха в стаята. Беше пълно с момичета, но Норман не се виждаше никакъв.

— Сър е в банята — гърлено се засмя Клуни. — Но скоро ще се появи. Междувременно си свалете дрехите и се чувствайте като у дома си.

Повечето от момичетата, налягали по канапетата и по пода, бяха полуголи. Съмър се потресе — това въобще нямаше нищо общо с очакванията й.

— Какво става тук? — и въпросително погледна към Тина.

— Прилича ми на оргия — невъзмутимо отвърна тя.

— Мислех, че той иска да ме види — тъжно промълви Съмър.

— Както и още дузина други — също.

— Отивам си вкъщи — Съмър беше дълбоко разочарована.

— Не ставай дете — смъмри я Тина. — Какво, мислиш, е трябвало да прави той, докато ти беше в Чикаго — да седи и да страда по тебе ли? Вече сме тук. Да се залавяме за работа.

— Няма да остана тук — заинати се Съмър.

— Поне чуй какво има да каже — увещаваше я Тина. — Появихме се — значи трябва да ни плати.

— Няма да приема нищо — Съмър едва сдържаше сълзите си.

— Никой не го иска от тебе — Тина я буташе и двете си проправиха път към едно от канапетата. Накрая седнаха до някаква нисичка червенокоска, която смъркаше кокаин от лъскава табличка за кафе.

— Искате ли? — попита червенокосата с приятелска усмивка. — Безплатно е.

— Разбира се — заговорнически отвърна Тина.

— Какво правиш? — изсъска Съмър, когато Тина взе малка сламка и смръкна от белия прах.

— Смръкни и ти малко — прошепна Тина. — Прекалено си изнервена.

— Повече не искам да стоя тук — замрънка Съмър. — Наистина не искам.

— О, за Бога! Стига си мрънкала — сопна се Тина. — Нали каза, че искаш да го видиш?

— Не и сега.

След няколко минути Норман излезе от банята — гол, само по бонбонено-червени шорти. Беше ухилен до уши и с всяка ръка бе прегърнал по едно съвсем голо момиче.

— Клуни — провикна се той. — Трябват ми още пари.

— Скъпи — и Клуни зарови из дамската си чанта, откъдето измъкна пачка стодоларови банкноти. — Тази вечер си страшен. Нищо не може да те спре.

Съмър скочи като ужилена.

— Ето какво било. Стига. Изчезвам оттук.

— Не се прави на мъченица — ядоса се Тина.

— Дай ми ключа.

— Какъв ключ?

— От апартамента ти. Отивам си.

— Ако ще ми се държиш така… забрави за моя апартамент.

— Много ти благодаря.

— Хей, Норман — провикна се Клуни. — Преди отново да изчезнеш, хапни си десерта. Две сочни млади парчета. Малката блондинка ми хареса. Мога ли да я взема? Моля те. Умолявам те, скъпи.

— Цялата е твоя, скъпа — Норман дори не погледна към Съмър — беше твърде надрусан, за да се концентрира върху каквото и да било.

Съмър стана.

— Тръгвам си — и ядосано се отправи към вратата.

— Тогава сама си чупи главата — извика след нея Тина.

— Добре. Утре ще си взема нещата — и по бузите на Съмър се застичаха сълзи.

Изхвърча от стаята. За нейно най-голямо огорчение Норман дори не го забеляза.

ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТА

По радиото вървеше концерт на Марвин Гей. По целия път към студиото Джой слушаше ветерана на соул-музиката. Марвин Гей наистина имаше стил — да не говорим за изключителния му глас.