Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 210

— Как така? — Лара губеше търпение.

— Никой никога не ми е давал ключ. Мислех, че след като каза да тръгваме насам, той е у тебе.

— Майната му — избухна Лара.

Едва сега Каси разбра колко разстроена е Лара, защото тя рядко ругаеше.

— Искаш ли да се връщаме обратно?

— Не — отсече Лара. — Ще се опитаме да влезем някак си. Сигурно все някъде ще има отключена врата или отворен прозорец. В края на краищата тук не живее никой.

— Ако питаш мене, по-добре да отседнем в хотел за през нощта и утре да накараме някой да го донесе.

— Но вече сме тук — равно произнесе Лара. — Това, че ключовете ги няма, е последният ми проблем.

— Ти си шефът, ти решаваш — съгласи се Каси и се загледа в силния дъжд, тъмния път и празните къщи наоколо. Недоумяваше как Лара е могла да купи това място. Откакто се беше сдобила с къщата, Лара я беше отписала. Сградата беше толкова отдалечена и мрачна, без дори частица от чара на хамптънските къщи.

Саабът уцели някаква издатина на пътя.

— Нищо не виждам — оплака се Каси и включи на дълги.

Лара искаше Каси да престане да мрънка. Самата тя не беше на себе си, за да търпи оплакванията на когото и да било. Едно от предимствата да си звезда беше, че не се налага да се съобразяваш — ако кажеш „скачай!“, то това е нещото, което хората трябва да направят. Така че млъкни, Кас — ще останем, независимо дали на тебе ти харесва или не.

Чудеше се дали Джой вече е забелязал, че я няма. Щеше да мине известно време, преди той да разбере, че тя окончателно го напуска. След няколко дена щеше да се обади на адвоката си, за да предаде на Джой да напусне дома й. И това щеше да е краят.

Тежката желязна порта беше отворена.

— Много добре — промърмори Каси. Колелата на колата й хрущяха над камъни и гъста кал. — Това са си направо предохранителни мерки.

— Добър знак — обади се Лара. — Мисля, че няма да имаме проблеми да влезем вътре.

— Много успокояващо — и Каси усети остра болка в стомаха от глад. — Нямам търпение да прекарам нощта тук.

Джой паркира мерцедеса през магазина „Седем-единайсет“ и се втурна вътре. Взе един брой на „Истина и факти“ и се загледа, невярващ на очите си, в изобличаващите снимки на корицата. Боже мили! Какво бяха направили на неговата прекрасна Лара! Той знаеше колко е дискретна тя, колко ревниво пази добрата си репутация. Тези разголващи снимки бяха достатъчни, за да я накарат да полудее. Хвърли парите и се върна обратно при колата.

Това беше работа на Ники, тя сигурно ги бе уредила, за да направи реклама на проклетия си филм.

Запали двигателя и потегли. Защо Лара не му се бе обадила? Сигурно е била твърде разстроена?

Колкото по-скоро я видеше, толкова по-добре.

Никой не знаеше по-добре от него колко разрушително за душата е да се окажеш в такъв капан.

— Имам отчаяна нужда от пари, Джой — така му говореше прекрасната Аделайд, майка му, която вечно го молеше за нещо.

Аделайд била седемнайсетгодишна, когато срещнала бащата на Джой — Пийт Лоренцо, дребен хитрец, вече на шейсет, когато се натъкнал на красивата тийнейджърка. След две години се оженил за нея. Бил вече на възраст, когато се нуждаел от жена, която да се грижи за него.