Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 207
Джаки Колинс
— Как така изчезнала?
— Не е ли ясно? Тя често говореше, че ще избяга.
— Е… какво искаш от мене?
— Благодаря ти за подкрепата, Ричард.
— Не, искам да кажа, ако има нещо, мога да…
— Имаш ли представа къде може да е отишла?
— Не.
— Не ти ли се е обаждала?
— Не, но ако ми се обади, ще ти кажа.
— На път съм за Малибу. Надявам се, че може да е там.
— Тогава, предполагам, ще се видим по-късно.
— Никого няма да видиш по-късно. Казах ти… Лара не е на партито.
— А къде е?
— Откъде да знам? Ако чуеш нещо, обади ми се — Ники прекъсна връзката и загриза ноктите си — лош навик, който се връщаше, когато беше особено напрегната. — Безчувствен кучи син — промълви. — Единственото, за което го е грижа, е да види Лара.
— Защо се омъжи за него, Ники? Защо се омъжи за Шелдън? Те и двамата са големи скапаняци.
— Да, зная — саркастично отговори тя. — Сигурно щях да се чувствам много по-добре с дрога като тебе.
— Това не беше особено мило — той поклати глава, сякаш не можеше да повярва, че тя може да се държи толкова гадно. — Опитвам се да се взема отново в ръце. И се надявах да ми помогнеш.
— Точно сега не мога да помогна на никого. Прекалено съм разстроена.
— Успокой се — загрижи се той. — Съмър сигурно е в къщата и те чака.
Обаждането на Ники подразни Ричард. Не понасяше склонността й да го поучава, че не трябва да се вижда с Лара. Демонстрира му колко е осведомена. Не само че щеше да се вижда с нея, но и щеше да се разведе с Ники и да се върне при Лара, за да изживеят отново всичко както трябва.
Познаваше Лара по-добре от всеки друг. С Джой, с когото не си подхождаха, тя сигурно щеше да се почувства самотна и уязвима в един момент. И той, Ричард Бари, щеше да дойде точно навреме, за да я утеши.
Преди някой да се усети, отново щяха да бъдат женени.
Да. Точно това щеше да се случи, независимо дали се харесваше на Ники или не.
— Надявам се още да ме харесва — Съмър си беше взела душ и бе облякла една от разголените рокли на Тина. Бяха вече в асансьора и се качваха към хотелския апартамент на Норман Бъртън, нает от него за постоянно.
— Разбира се, че все още те харесва — Тина понадигна прилепналото си горнище, за да разкрие още малко плът. — Според Дарлийн непрекъснато е питал за тебе.
— Е, това поне е добра новина — съгласи се Съмър и леко потрепери. Не беше сигурна дали е от нерви, от климатика в асансьора или от глупавото хапче, което Тина я накара да глътне. — Полудявам при мисълта, че ще го видя отново.
— Малката ми госпожица Романтичка — подигравателно подметна Тина. — Това ли е голямата любов?
— Мисля, че наистина е това — изкиска се Съмър.
Норман не отвори лично вратата на апартамента си. Този път го направи някакво момиче — очарователно чернокожо създание с провокираща усмивка и предизвикателно тяло.
Тина бързо избута Съмър напред.
— Боже! — възкликна тя. — Това е супермоделът Клуни.
— Здравейте, момичета — очарователно се усмихна Клуни. — Влезте и се позабавлявайте.
Съмър нямаше никакво намерение да се забавлява — тя искаше само да види Норман.
— Чудесно — зарадва се Тина. — Това е Съмър. Аз съм Тина, а ти си Клуни. Познах те — толкова си красива.