Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 206

— Идваме — отсече Тина и победоносно се усмихна. — Видя ли? Лесна работа.

— Десет и половина е — прозя се Съмър. — Прекалено съм скапана — полетът насам и всичко останало.

Тина вече беше пред огледалото и тупираше косата си.

— Толкова скапана, че не можеш да се позабавляваш с Норман?

— Просто си помислих, че може би утре.

— Не се притеснявай — успокои я Тина, порови в чантичката си и измъкна отвътре малко бяло хапче. — Вземи го, ще те съживи.

— Какво е?

— Нищо особено — и Тина отново зарови из чантичката си. — Аз също ще взема едно.

Съмър не искаше да изглежда като бебе и бързо глътна безвредното на пръв поглед хапче.

— Добро момиче — похвали я Тина. — Това наистина ще те накара да се почувстваш по-добре.

— А… и още нещо — осмели се да се обади Съмър.

— Какво?

— Не е ли по-добре с Норман да останем сами?

— Не забелязах да казва: „Изпрати само блондинката.“ — подразни се Тина. — Участваш ли или не?

Съмър кимна. Знаеше, че още щом той отново я види, ще осъзнае колко му е липсвала, ще изпрати Тина вкъщи и оттам насетне нещата ще потръгнат.

Първото нещо, което Ники направи, бе да накара Айдън да я закара в къщата в Малибу, за да провери дали Съмър не е там.

— Мислиш ли, че е в Лос Анджелис? — продължаваше да пита тя.

— Едва я познавам — отговори той. — Но по всичко личи, че и сама може да се грижи за себе си.

— Но тя е само на петнайсет години, Айдън — избухна Ники. — Само на петнайсет.

— Какво да ти кажа? Тя е твое дете.

— Ами ако не е тук?

— Може би е останала при приятелки в Чикаго. Бившият си съпруг проверил ли го е?

— Познавам Шелдън. Той е проверил навсякъде. В момента лети насам. Ще имаш възможност да го видиш. Наистина е много разстроен.

— Оставила ли е някаква бележка?

— Не… Икономката обяснила на Шелдън, че тази сутрин тръгнала по-късно за училище и няколко от връхните й дрехи липсвали. Липсват и пари.

— По дяволите! — възкликна Айдън и зави рязко, за да избегне една кола отсреща.

Ники си сложи колана.

— Моля те, карай внимателно. Бих искала все пак да стигнем дотам.

— Тя имаше ли приятел? — и Айдън намали скоростта.

— Не знам нищо. Шелдън говорил с момчето, което я завело на кино миналата вечер… Стюарт или нещо такова. Той не знаел нищо. О, Боже, Айдън, надявам се само да е в къщата.

— Нещо не се връзва. Ако се е върнала тук, защо първо не се е обадила?

— Откъде да знам? — нервно отговори Ники.

— Не се отчайвай. Ще я намерим.

— Може Ричард да знае нещо. Бяха много близки, докато тя беше тук.

— Обади му се.

Тя извади клетъчния си телефон и набра номера му.

— Ники е — каза, когато той вдигна слушалката.

— Как така не си на прощалното парти? — попита Ричард. — Тъкмо тръгвах натам. Лара ми каза да намина.

— Защо ще ти казва да идваш? — не успя да се въздържи Ники.

— Сигурно защото иска да ме види — Ричард се опита да я жегне.

— Не си познал, Ричард. Лара я няма.

— Откъде знаеш?

— Не е там и точка.

— Не се дръж като кучка.

Тя се отказа да го убеждава. Някой друг път, но не и сега.

— Шелдън се обади от Чикаго — равно продължи тя. — Съмър е изчезнала.