Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 196
Джаки Колинс
Така че какво искаше да каже тая Маделин с въпроса дали някога съм бил актьор?
Не, скъпа, никога не съм бил актьор. Този човек отдавна е умрял.
И всеки, който се опита да го възкреси, ще бъде жестоко наказан.
ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
— Здрасти — каза Съмър.
— Здрасти — отговори Тина.
След което и двете избухнаха в смях, преди сконфузено да се прегърнат.
Съмър й се бе обадила от летището и Тина настоя да дойде да спи у тях.
— Добре дошла в хаоса — Тина отвори широко входната врата на изрядно подредения си апартамент. — Как мина полетът?
— Не питай! — възкликна Съмър и потръпна от отвращение. — Едва дишах между някаква ужасно дебела госпожа и двете й врещящи дечурлига плюс безмозъчния й съпруг.
— Е, поне си се добрала дотук. Чакай само Норман да разбере… Според Дарлийн той не преставал да пита за тебе от онази наша нощ на нечестива похот!
— Така ли? — Съмър моментално се оживи.
— Аха, обаче не съм казала на Дарлийн, че си тръгнала за насам — продължи Тина. — Замислила съм една далавера точно за нас двете — да направим на пух и прах разните му там тъпи забрани. Какво ще кажеш?
— Кеф! — възкликна Съмър и изведнъж усети как осъзнаването я перна като мокър парцал през лицето — осъзнаването, че най-накрая беше избягала от къщи и сега е свободна, напълно независима! Без да трябва повече да търпи среднощните посещения на скъпото татенце или пък натякванията на Ники. Беше плашещо и същевременно безкрайно вдъхновяващо. — Умирам от глад! — преглътна шумно.
— И аз — съгласи се Тина и я въведе в спалнята за гости. — Хвърли си нещата и викам да се изстрелваме да хапнем, пък и да видим каква е хавата.
Съмър се огледа. Стаята беше пълна с плюшени играчки и порцеланови кукли със стъклени очи; на стената имаше огромни плакати на Брад Пит и Антонио Сабато младши.
— Не знаех, че си падаш по Антонио — примигваше срещу плакатите тя.
— Ох… тия огромни секси очи! — Тина шумно засмука с уста, за да илюстрира чувствата си. — Ако вземе да ми излезе късмета, ми се иска да разбера дали и обективът му става толкова голям като тях!
— Сексуална маниачка! — изкиска се Съмър.
— Разбира се, такава съм! — съгласи се Тина и килна глава на една страна. — А ти по кого си падаш?
Съмър не се колеба нито за миг:
— По Норман Бъртън.
— Убедително — завъртя очи Тина.
— Мили Боже, толкова е хубаво отново да съм в Лос Анджелис — въздъхна Съмър и се тръшна на леглото. — Още щом стъпих на летището, се почувствах така, сякаш се връщам у дома.
— Как се нави на това рисковано бягство? — Тина изведнъж изскочи в коридора и вмъкна сака на Съмър в стаята.
— Ами просто така. Като тебе. Гепих два бона от едно от саката на татко.
Тина набърчи хубавичкото си носле.
— Мислиш ли, че ще се втурне да те търси?
— Сигурно — апатично каза Съмър. — Освен ако не го е шубе, че ще го изпортя.
— За какво? — небрежно попита Тина.