Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 147
Джаки Колинс
Той се облегна назад и огледа Джой от глава до пети. Трябваше да признае, че младежът изглежда много добре, но дали имаше и талант?
— Като начало трябва да направиш няколко нови снимки за досието си — каза той, докато барабанеше с четвъртитите си пръсти по бюрото. — Предполагам, ще идеш при Грег Горман… той се смята за най-добрия фотограф на мъже в града. Не е евтино, но определено си заслужава цената.
— И колко струва това „не е евтино“? — небрежно попита Джой.
— Кажи на Лара да му се обади — каза Куин. — Грег е влюбен в нея. Тя сигурно ще ви уговори среща.
— Вижте, господин Латимър — бавно изрече той. — Трябва да знаете, че много държа на Лара.
— Не се и съмнявам — съгласи се Куин.
— Имам сериозно намерение да се грижа за нея — добави Джой с дързък поглед.
— Мислиш ли, че Лара има нужда от подобни специални грижи? — попита Куин с иронично повдигане на веждите.
— Убеден съм — Джой се запита колко апетитни комисионни е изкарал този тлъст котарак от нея. — Понякога някои хора си мислят, че могат да се възползват от някоя жена — особено ако тя е известна.
— Моят съвет към Лара беше да не участва в „Отмъщение“ — надуваше се Куин. — Дори настоявах да си вземе заслужена отпуска, но ти знаеш що за човек е Лара, какъв инат е и никога няма да се вслуша в нечий съвет.
— Тя работи твърде много — каза Джой. — Ако съм до нея, няма да й позволявам да се товари толкова. Това е много сложна роля. И на всичко отгоре през половината време работи срещу имиджа си.
Куин взе решение да спечели Джой на своя страна. По-добре да са приятели, а не врагове с мъжа, който спи с най-печелившата му клиентка.
— Джой — обърна се към него много по-благоразположено, — ще направя каквото мога за твоята роля в „Отмъщение“. Предварително трябва да те предупредя — имат един направо несъществуващ бюджет.
— Ясно — Джой стана. — Лара ми спомена за това.
— Добре тогава. Но после да не се разочароваш.
Джой кимна. Ако не друго, то Куин говореше направо.
— Ще направя ония пилотни снимки, за които спомена.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре.
Джой излезе от офиса на булевард „Сънсет“ и тръгна към колата на Лара, оставена зад ъгъла. Пред близкия рок-клуб група музиканти разтоварваха оборудването си. Доста нахакано момиче с прилепнало оскъдно облекло седеше на една от колоните и небрежно пилеше ноктите си. Хвърли му поглед и доста подканващо му се усмихна.
— Здрасти — извика тя.
— Здравей — той едва я забеляза.
— Искаш ли да пием по едно кафе? — тя го поглъщаше с очи, предлагаше му свежата си розова плът.
Ако това беше станало преди, той веднага щеше да приеме поканата й. Сега нямаше никакво желание да го прави. Най-сетне беше намерил жената, която търсеше цял живот, и нямаше да се прецака.