Читать «Гордост и предразсъдъци» онлайн - страница 22
Джейн Остин
— О, да! Познавам ви отлично.
— Бих желал да го приема като комплимент; но в същност тъжно е, че тъй лесно се разкривам.
— Зависи. Това не означава, че един скрит, сложен характер е повече или по-малко достоен за уважение от вашия.
— Лизи — провикна се майка й, — не забравяй къде се намираш и не започвай да плещиш несдържано, както си свикнала у дома.
— Не съм и подозирал — прекъсна я. Бингли, — че обичате да разгадавате човешките характери. Трябва да е забавно занимание.
— Да, но най-забавни са хората със сложен характер. Те имат поне това предимство.
— Но тук, в провинцията — намеси се Дарси, — едва ли има повече от неколцина, достойни за подобно изследване. В тия селски общини човек се движи в много тесен и непроменлив кръг.
— Хората обаче се променят толкова много, че постоянно откриваш у тях по нещо ново.
— Да, да, така е! — Мисис Бенит се почувствува оскърбена от начина, по който той се изказа за селските общини. — Аз пък ви уверявам, че колкото до
Настъпи неловко мълчание; Дарси втренчи поглед в нея, сетне се извърна, без да отговори. А мисис Бенит, решила, че го е сразила напълно, продължи тържествуващо:
— Аз, правата да си кажа, не намирам, че Лондон е кой знае колко повече от провинцията, като махнем пазара и развлеченията. Провинцията е много, много по-приятна, не е ли тъй, мистър Бингли?
— Когато съм в провинцията — отвърна й той, — не ми се иска да мръдна оттук; отида ли в града — пак същото. Всяко място има своите предимства и аз умея да се чувствувам щастлив и тук, и там.
— Е, да — защото сте уравновесен човек. А този господин — тя хвърли поглед към Дарси, — той смята, че провинцията е загубено място.
— Ах, мамо, ти не можа да разбереш — намеси се Елизабет, засрамена заради майка си. — Ти не разбра мистър Дарси. Той искаше да каже само, че тук, в провинцията, човек не може да срещне такова многообразие от хора, както в Лондон, което, трябва да признаеш, е точно така.
— Разбира се, миличка, никой не е твърдял обратното; но не е вярно, че не се срещаме с много хора в нашата община, защото според мен тя е от най-големите. Аз пък казвам, че ние ходим на вечеря у двайсет и четири семейства.
Само съчувствието към Елизабет възпря Бингли да не се разсмее. Сестра му беше по-несдържана и погледна Дарси с многозначителна усмивка. Елизабет, за да промени разговора, запита майка си дали Шарлот Лукас е ходила в Лонгборн откакто тя, Елизабет, е напуснала дома.
— Да, вчера дойде с баща си. Какъв приятен човек е сър Лукас, мистър Бингли, не намирате ли? Колко е изискан! Какъв е вежлив и благ! За всекиго намира добра дума. Ето на, това разбирам аз добро възпитание; а някои персони, дето се мислят за много важни и не отварят уста, да имат да вземат!
— Шарлот с вас ли вечеря?
— Не, бързаше да се прибере. Сигурно са я чакали да приготви баничките с месо. Аз лично, мистър Бингли, винаги държа прислуга, която сама си върши работата;