Читать «Гордост и предразсъдъци» онлайн - страница 21

ГЛАВА ДЕВЕТА

Елизабет прекара почти цялата нощ в стаята на сестра си и на заранта с радост даде благоприятни отговори на двете запитвания — първото от мистър Бингли, който рано-рано изпрати една от прислужничките; а малко по-късно и на второто, от двете превзети госпожици, които обслужваха неговите сестри. Но въпреки подобрението Елизабет помоли някой да занесе в Лонгборн писмо, в което настояваше майка й да дойде да види Джейн и сама да прецени състоянието й. Писмото бе изпратено веднага и съдържанието му — също тъй бързо приведено в изпълнение. Мисис Бенит, придружена от двете си най-малки дъщери, се появи в Недърфийлд рано преди обед.

Ако бе намерила Джейн в тежко състояние, мисис Бенит сигурно щеше да се разтревожи; но като видя, че болестта не е опасна, сметна, че ще е по-добре Джейн да не оздравява скоро, защото иначе трябваше да напусне Недърфийлд. Затова не пожела и да изслуша дъщеря си, която настояваше да се прибере у дома; а и аптекарят, появил се по същото време, го сметна за неразумно. След като постояха малко с Джейн, влезе мис Бингли и ги покани — майката и трите дъщери, да слязат в малката трапезария. Там Бингли ги приветствува и изрази надежда, че мисис Бенит не е намерила дъщеря си по-зле, отколкото е очаквала.

— А, не е вярно, сър — отвърна му тя. — Смятам, че е твърде болна, за да бъде преместена у дома. Мистър Джонс казва, че не бива и да се мисли за това. Налага се още известно време да злоупотребим с гостоприемството ви.

— Как тъй да я премествате! — възкликна Бингли. — И дума да не става. Уверен съм, че и сестра ми няма да позволи.

— Бъдете уверена, госпожо — с хладна учтивост отвърна мис Бингли, — че докато е при нас, за мис Бенит ще се полагат всички необходими грижи.

Мисис Бенит изрази своята увереност с порой от думи.

— Ако не бяхте вие, добрите й приятели, не знам какво щеше да стане с нея — додаде тя, — понеже наистина е много болна и много страда, но си мълчи, защото открай време е такава — най-милото същество на света. Често повтарям на другите си дъщери, че те до нея са нищо. Каква ви е хубава тази стая, мистър Бингли, и колко прекрасна ви е гледката към чакълената алея. Няма друго имение в цялата околност като вашия Недърфийлд. Надявам се, не смятате да го напускате набързо въпреки краткосрочния договор.

— Каквото и да правя, все набързо го правя — отвърна той, — затова реша ли да се махам от Недърфийлд, ще го напусна начаса. Но засега поне се установявам тука.

— Точно такъв си ви представях — каза Елизабет.

— Нима вече сте прозрели какъв съм? — възкликна той и се извърна към нея.