Читать «Гордост и предразсъдъци» онлайн - страница 24

След това мисис Бенит и дъщерите й си тръгнаха, а Елизабет веднага се качи при Джейн, като остави двете дами и мистър Дарси да обсъждат държането на близките й, а и нейното собствено; но и най-остроумните забележки на мис Бингли за хубавите очи не склониха мистър Дарси да се присъедини в присмеха над Елизабет.

ГЛАВА ДЕСЕТА

Денят премина почти както предишния. Мисис Хърст и мис Бингли посветиха няколко часа от сутринта на болната, която се поправяше, макар и бавно; а в късния следобед Елизабет слезе при тях в салона. Но масата за карти тази вечер остана в ъгъла. Мистър Дарси пишеше писмо, а мис Бингли, седнала наблизо, го наблюдаваше усърдно и непрестанно го отвличаше с молби да поздрави сестра си. Мистър Хърст и мистър Бингли играеха пикет, мисис Хърст следеше играта.

Елизабет бродираше и се забавляваше с диалога между Дарси и неговата събеседница. От неспирните похвали на дамата — ту за краснописа, ту за равните редове, ту за дължината на писмото, — без да се смущава от начина, по който се приемаха ласкателствата й, се получаваше особен разговор, който затвърдяваше напълно представата й за двамата събеседници.

— Колко ли ще се зарадва мис Дарси, като получи това писмо!

Той не отвърна.

— Пишете с необичайна бързина.

— Грешите. Аз пиша твърде бавно.

— Представям си колко много писма сте принуден да пишете на година! А също и делови! За мен това би било ужасно досадно!

— В такъв случай, слава богу, че на мен, а не на вас се е паднала тази тежка орис.

— Моля, кажете на сестра си, че копнея, да я видя.

— Веднъж вече й го написах по ваша молба.

— Имам чувството, че перото ви не е хубаво. Дайте да го подостря. Много умея да подострям пера.

— Благодаря, предпочитам сам да си ги остря.

— Как успявате да пишете толкова равно?

Той замълча.

— Пишете на сестра си, че с радост научавам за напредъка й в арфата и, моля ви, съобщете и, че съм в истински възторг от великолепната й скица за картина — намирам я далеч по-прелестна от скицата на мис Грантли.

— Позволявате ли ми да предам тези ваши възторзи в следващото писмо? Тук не ми остана място да ги опиша съответно.

— О! Не се безпокойте. Нали ще я видя през януари. Кажете, мистър Дарси, винаги ли й пишете такива дълги интересни писма?

— Обикновено ги пиша дълги; а дали са интересни, това не аз бих могъл да преценя.

— Смятам, че оня, който може да пише дълги писма с такава лекота, умее и да пише интересно.

— С това не правиш комплимент на Дарси, Каролайн — усмихна се брат й, — защото той не пише с лекота. Прекалено много се рови за най-точната дума. Така ли е, Дарси?

— Аз пиша по различен начин от тебе.

— Ах! — възкликна мис Бингли. — Чарлс пише ужасно небрежно. Думите му най-често са изписани едва до половина, а пък останалото е цялото оплескано с мастило.

— Мислите ми текат с такава скорост, че просто не ми стига време да ги изразявам — затова и писмата ми често не разкриват ни една моя мисъл на адресанта.

— Тази ваша скромност, мистър Бингли, сразява всеки укор — подхвърли Елизабет.