Читать «Гордост и предразсъдъци» онлайн - страница 20

— Винаги съм се чудил откъде всички млади дами намират търпение да се усъвършенствуват в тези изкуства — усмихна се Бингли.

— Всички ли? Какво искаш да кажеш, Чарлс?

— Да, според мен всички до една. Всички рисуват картини, бродират паравани и плетат кесии. Не познавам момиче, което да не владее и трите изкуства, а заговорят ли ми за някоя непозната девойка, първото, което научавам, е колко била усъвършенствувана.

— В това, което казваш за тези обикновени „изкуства“, има много истина — съгласи се Дарси. — Думата „съвършена“ се приписва на не една млада жена, и то само защото умеела да изплете кесия или да избродира параван. Но не съм съгласен, че това се отнася за всички млади дами изобщо. Самият аз смятам, че сред моите познати едва пет-шест са всестранно културни.

— И аз така мисля — откликна мис Бингли.

— В такъв случай — обади се Елизабет — вашето изискване за културна жена е много високо.

— Да, в това понятие аз включвам наистина много.

— О, да! Разбира се — възкликна мис Бингли, — искам, дочух самият този господин да споменава представа за образованост, само те заслужават да се нарекат истински културни. Една жена би трябвало да има широка музикална култура, да умее да пее, да рисува, да танцува, да владее модерни езици и чак тогава да се нарече така; тя трябва да има освен това изискани обноски, хубава походка, приятен глас, да умее да разговаря и да се изразява — иначе няма да заслужава подобно определение.

— Да, трябва да умее всичко това, а към него непрестанно да прибавя нещо още по-съществено — да доразвива ума си със сериозно четиво — допълни Дарси.

— Сега вече не се учудвам, че познавате едва пет-шест културни дами — каза Елизабет. — Дори съм удивена, че изобщо познавате подобна жена.

— Нима сте тъй безмилостна към собствения си пол, та да смятате всичко това почти за невъзможно?

— Никога не съм срещала такава жена. Не съм срещала подобни способности, вкус, усърдие и изящество, каквито описвате — събрани в едно.

И мисис Хърст, и мис Бингли се възмутиха от нейното неверие и заявиха, че те пък познавали много жени, носителки на описаните достойнства и добродетели, но мистър Хърст ги пресече ядосан от прекъсването на играта. И понеже с това разговорът приключи, Елизабет след малко се прибра.

— Елайза Бенит е от ония млади дами, кои търсят да се самоизтъкнат пред мъжете, охулвайки жените, и най-често успяват — извика мис Бингли, щом тя излезе. — Но според мен това е долнопробно, жалко хитруване!

— Така е — съгласи се Дарси, защото забележката беше насочена към него, — има нещо жалко във всяко хитруване, с което жената понякога благоволява да си послужи, за да подмами мъжа. Всичко, което прилича на лукавство, е отвратително.

Мис Бингли не остана докрай задоволена от отговора му и млъкна.

Елизабет отново слезе при тях само за да ги уведоми, че сестра й е още по-зле и че тя трябва да остане край нея. Бингли настоя веднага да повикат мистър Джонс; но сестрите му, убедени, че всички провинциални лекари са безпомощни, предложиха да се доведе незабавно някой виден лондонски специалист. Елизабет не даде и да се издума; ала бе склонна да приеме съвета на брат им, и накрая решиха, че ако сестра й не се е подобрила, ще извикат доктор Джонс рано на другата сутрин. Бингли бе много разтревожен; сестрите му заявиха, че били отчаяни. Но успяха да разпръснат отчаянието с дуети след вечерята, а той намери единствена утеха за чувствата си, като даде нареждане на икономката да бъде всецяло в услуга на болната дама и нейната сестра.