Читать «Гордост и предразсъдъци» онлайн - страница 19

Като се навечеряха, състраданието им се възвърна, двете се качиха в стаята й и останаха при нея, докато ги извикаха за кафето. Джейн бе все тъй зле и Елизабет не искаше да чуе да я оставя сама, но когато се стъмни и болната заспа, сметна, че ще е по-скоро прилично, отколкото приятно, да се присъедини към другите долу. Когато влезе в салона, завари ги да играят на карти и бе поканена да се присъедини; но като сметна, че играят с висок залог, тя отказа под предлог, че скоро ще се върне при сестра си, и обясни, че докато е при тях, ще попрочете някоя книга. Мистър Хърст я погледна учудено.

— Нима предпочитате книгите пред картите? — възкликна той. — За пръв път чувам подобно нещо!

— Мис Елайза Бенит презира картите — обади се мис Бингли. — Тя е всецяло отдадена на книгите и не намира радост в нищо друго.

— Не съм заслужила нито похвалата, нито пък укора — възрази Елизабет, — не съм всецяло отдадена на книгите и намирам радост в много други неща.

— Да се грижите за сестра си, за вас е радост, зная — усмихна се Бингли, — и радостта ви ще се увеличи, защото тя скоро ще се оправи.

Елизабет сърдечно му поблагодари и пристъпи към една масичка, където съзря няколко книги. Той веднага й предложи да донесе още; цялата си библиотека.

— Съжалявам, че нямам повече, за да ви услужа и да се похваля. Аз съм човек неук и дори малкото, които имам, и те са ми много.

Елизабет го увери, че й стига онова, което е в стаята.

— Чудно, че баща ми е оставил такава оскъдна книжна сбирка. А каква прекрасна библиотека е вашата в Пембърли, мистър Дарси — обърна се към него мис Бингли.

— И такава би трябвало да е — отвърна той, — защото са я сбирали не едно и не две поколения.

— И вие сам сте допринесли много — непрестанно купувате книги.

— Не мога да оправдая занемаряването на една семейна библиотека в днешно време.

— Занемаряване? Та вие не само не занемарявате, а непрестанно допълвате прелестите на това благородно имение. Чарлс, иска ми се, когато си устроиш собствен дом, поне мъничко да прилича на красивия Пембърли.

— Дано.

— Съветвам те да купиш земя някъде наблизо и Пембърли да ти е образецът. В цяла Англия няма по-хубаво графство от Дарбишър.

— Приемам, готов съм да купя самия Пембърли, стига Дарси да го продаде.

— Говоря ти за избор, Чарлс.

— Да ти призная, Каролайн, вижда ми се по-възможно да се сдобия с Пембърли, отколкото да го наподобя.

Вниманието на Елизабет бе тъй силно привлечено от разговорите, че й бе невъзможно да чете съсредоточено; накрая остави книгата, приближи масата за карти и седна между мистър Бингли и по-голямата му сестра да наблюдава играта.

— Пораснала ли е мис Дарси от пролетта насам? — запита мис Бингли. — Дали ще ме настигне на височина?

— Вероятно. Вече е колкото мис Бенит, ако не и по-висока.

— Копнея да я видя! Не съм срещала по-очарователна личност. Такова самообладание, такива маниери! А колко е културна пък за възрастта си! Каква чудесна пианистка е!