Читать «Пиратът Шарки» онлайн - страница 30

Преди седмица бяха пленили пътнически кораб — масата бе отрупана и по време на вечерята и петимата пийнаха здравата. В каютата бяха двамата капитани, Суитлокс Бенката, Нед Холоуей и старият пират Изриъл Мартин. Прислужваше им немият слуга, о чиято глава Шарки счупи чашата си, понеже много бавно наливал виното. Домакинът взе пистолетите на Шарки, защото капитанът имаше лошия си навик със скръстени под масата ръце да стреля по съседите си, та да проверял кой от тях е най късметлия. Това удоволствие бе струвало някога крака на боцмана му, затова, когато масата бе прибрана, убедиха Шарки да остави пистолетите си и ги сложиха по-настрана, да не може да ги достига.

Капитанската каюта на „Закачливият Хари“ се намираше в кърмовата надстройка и до задната й стена имаше оръдие. Гюллетата бяха наредени покрай стените, а три големи бурета с барут, по които бяха наредени чинии и бутилки, служеха за маса. В тази мрачна стая петимата пирати пееха, ревяха и пиеха, а немият слуга пълнеше чашите, носеше тютюн и свещи, за да палят лулите си. С всеки чак разговорът ставаше все по-неприличен, гласовете все по-прегракнали, ругатните и виковете все по-несвързани, докато накрая трима от сътрапезниците затвориха налетите си с кръв очи и оброниха на масата натежали глави.

Останаха само Копли Бенкс и Шарки: първият се държеше, защото бе пил по-малко от останалите, вторият — защото дори изпитият в огромно количество алкохол не можеше да разклати железните му нерви и да стопли рибята му кръв. Зад гърба на Шарки стоеше на пост слугата и непрекъснато пълнеше чашата му. Отвън се носеше равномерният шум на прибоя, а над вълните долиташе песента на моряците на Шарки. В тишината на безветрената тропическа нощ в капитанската каюта ясно се чуваха думите:

Търговец плава по морето,

атлаз и злато кара.

Но той не знае, диването,

къде пиратът ще го сбара.

Не зяпай! Нападай!

Паричките му прибери!

Душата му изкарай!

При рибите го изпрати!

Двамата сътрапезници мълчаливо слушаха песента. След малко Копли Бенкс погледна слугата и оня взе въжето, което лежеше върху струпаните гюллета.

— Капитан Шарки — каза Копли Бенкс, — ти помниш ли „Херцогиня Корнуелска“? Този кораб се връщаше от Лондон, когато ти го плени и потопи преди три години, при плитчината Статира.

— Проклет да съм, ако мога да запомня имената на всички — отвърна Шарки. — По онова време ние пращахме на дъното не по-малко от десет кораба седмично.

— Там между пътниците имаше майка с двама сина. Може би сега ще си спомниш?