Читать «Пиратът Шарки» онлайн - страница 11

Нед Холоуей беше човек с грамаден ръст, безпътен потомък, гнила клонка от цветущото дърво на пуритански род от Нова Англия. Гигантската фигура и мощните крайници беше наследил от благочестивите си прадеди, а за дивия и кръвожаден нрав имаше собствена заслуга. Брадясал до самите слепоочия, със свирепи сини очи, разбъркана лъскава грива от корави тъмни коси и огромни златни обеци на ушите, в Карибско море той беше кумир на жените във всеки пристанищен вертеп от Тортуга до Маракаибо. Тоалетът на този пиратски Херкулес се състоеше от червена шапка, синя копринена риза, кафяви кадифени панталони, пристегнати с ярки панделки под коленете, и високи морски ботуши.

Съвсем друг беше капитан Джон Шарки. Неговото слабо, продълговато, гладко избръснато лице напомняше със своята бледност лицето на покойник, а знойното южно слънце му беше придало пергаментен оттенък. Той имаше отвесно тясно чело и коси като кълчища — вече оредели. Острият му тънък нос стърчеше напред, а около приближените мътно-гълъбови очи имаше червени кръгове като на бял териер и от тези очи дори силните духом отвръщаха поглед със страх и отвращение. Костеливите му ръце с дълги и тънки пръсти приличаха на пипала на насекомо и се намираха в непрестанно движение — играеха си ту с картите, ту със златни луидори от купчината пред него. Дрехите му бяха от някаква тъмна материя, но хората, на които се случваше да видят това страшно лице, едва ли обръщаха внимание на костюма на капитана.

Внезапно играта беше прекъсната. В каютата с трясък влетяха двама мъжаги — боцманът Изриъл Мартин и топчията Ред Фоли. В същия миг Шарки вече стоеше на крака, стиснал във всяка ръка пистолет, а в очите му бляскаше зловещ огън.

— Да пукнете дано, негодници! — зарева той. — Ако от време на време не изпращам по някой от вас на оня свят, вие забравяте кой съм. Как посмяхте да се вмъкнете в каютата ми! Това кръчма ли е?

— Престанете, капитан Шарки — каза Мартин и керемиденочервеното му лице още повече потъмня. — Достатъчно сме я слушали цялата тая гюрултия. Наслушахме се вече.

— Стига ни толкова! — подкрепи го топчията Ред Фоли. — Щом като на пиратския кораб няма помощници — боцманът, топчията и домакинът са също офицери.

— Не отричам! — просъска Шарки.

— Ти все ни ругаеш пред матросите и сега не знам струва ли си да рискуваме кожата си и да браним каютата ти от онези, дето са се събрали там на бака.

На Шарки му замириса на бунт. Той остави пистолетите на масата, отпусна се в креслото и оголи жълтите си зъби.

— Гнила работа — рече той. — Гнила работа, ако две смели момчета, с които сме пресушили заедно не една бутилка и сме прерязали не едно гърло, започват разправия заради истинска дреболия. Знам, че сте смели момчета, и стига да ви помоля, ще тръгнете с мене срещу самия дявол. Хей, юнга, донеси чаши! Ще удавим във вино раздорите!

— Не е време за пиене, капитан Шарки — опъна се Мартин. — Моряците се съвещават при гротмачтата и всеки миг ще дойдат тук. Те замислят нещо, капитан Шарки, и ние дойдохме да те предупредим.