Читать «Пиратът Шарки» онлайн - страница 10

— Мускет! Дайте ми мускет! — крещеше Шарки и свирепо ругаеше.

Той беше прославен стрелец и железните му нерви никога не го подвеждаха в критична минута. Чернокосата глава, която ту се издигаше на гребена на вълната, ту се спускаше надолу, вече се намираше на половината път до ветрохода. Шарки дълго се прицелва, преди да натисне спусъка. Когато изстрелът се раздаде, плувецът се изправи, махна предупредително с ръка към ветрохода и викът му отекна из целия залив. Ветроходът припряно обърна и бордовият залп на пирата не го настигна.

С мрачна усмивка, в смъртна агония Стивън Кредок бавно потегли към дъното, където го чакаше златно пясъчно ложе.

Грешката на капитан Шарки

Шарки, чудовището Шарки, отново се появи в морето. След двегодишно подвизаване по крайбрежието на Коромандел неговата черна шхуна на смъртта „Щастливо избавление“ отново браздеше Карибско море на лов за плячка. Щом зърваха закрепената гротмачта, която бавно се подаваше над лилавата гладка повърхност на тропическото море, риболовните и търговските кораби се разбягваха, спасявайки се от пирата.

В началото на май 1720 година шхуната „Щастливо избавление“ дрейфуваше на пет мили западно от Наветрения пролив, дебнейки кога попътният вятър ще подкара към него някой богат невъоръжен кораб. Тя стоеше там вече три дни — черно, зловещо петно в центъра на огромния сапфирен кръг вода. Далеч на югоизток се очертаваха на хоризонта синкавите планини на Хаити.

Часове наред Шарки прекарваше в безплодно очакване, овладян от диво раздразнение — надменният му дух направо се възпламеняваше, когато срещнеше противодействие, оказано дори от самата съдба. Задавяйки се от гнусен, грачещ смях, тая нощ той каза на домакина Нед Холоуей, че за това дълго и мъчително очакване екипажът на първия пленен от него кораб скъпо ще си заплати.

Просторната каюта на пирата бе пълна със скъпи, но похабени вещи и представляваше удивителна смесица от разкош и безпорядък. Ламперията от сандалово дърво бе покрита с мръсни петна и бе надупчена от куршуми по време на някакво бурно пиршество.

По кожените дивани се валяха купчини разкошно кадифе и дантели, а всяка ниша и всяко кътче бяха изпълнени с изделия от редки метали и ценни картини, защото всичко, което бе привлякло вниманието на пирата на безбройните ограбени от него кораби, бе натрупано в каютата му. Подът бе застлан със скъп мек килим, но и той бе изпъстрен с петна от вино и прогорен от тютюн.

Голяма медна лампа, закачена на тавана, осветяваше с ярка жълта светлина тази необикновена каюта, както и двамата мъже, седнали на масата. Пред тях имаше вино, бяха без куртки, само по ризи и играеха пикет. И двамата пушеха дълги лули и прозрачният синкав дим се виеше във въздуха и се промъкваше през полуоткрехнатия люк в тавана, през който се виждаше късче тъмновиолетово небе, осеяно с едри сребърни звезди.