Читать «Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка» онлайн - страница 5

— Сам! — казал остро Док Ансел — Трябва ли да ти повтарям непрекъснато, че жените са отрова?

— Мираж ли беше това? — попитал Богъл, изправяйки се с мъка на крака и се взрял с копнеещ поглед в неясните сенки. — Наистина ли видях онова, което си мисля?

Док Ансел оставил вилицата и ножа. Той бил сбръчкан, дребен мъж с чорлав бял перчем на главата.

— Трябва да внимаваш за жлезите си, Богъл — предупредил го той. — Има си време и място за всичко.

— Винаги това повтаряш. Какво време имам аз? Кога, по дяволите, се задържаме достатъчно дълго на едно място, че да мога да направя каквото и да е? — отвърнал Богъл, като седнал отново.

— Бедата с тебе е… — започнал Ансел, но Богъл вдигнал предупредително ръка.

— Няма нужда да ми казваш — рекъл той и побутнал чинията си с внезапно отвращение. — Зная. Излиза, че ми се привиждат разни неща. Колко още ще стоим в тази страна? До гуша ми дойде Какво ще кажеш да превземем някой влак и да се изметем оттук? Няма ли въздухът на Чикаго да ни се отрази по-добре, като разнообразие?

— Още ти е рано да се връщаш у дома — напомнил му любезно Ансел.

Богъл се намръщил. Той бил едър, як мъжага и мръсният, дочен костюм му седял лошо. В миналото бил гангстер и по време на сухия режим работел за Малкия Бърни. След отменянето му се преместил в Чикаго. Опитал да се подреди като шеф на банда, но не бил достатъчно умен, за да организира нещо наистина голямо така че да си струва разноските. Една нощ се забъркал във въоръжена схватка с полицията. Двама от полицейските офицери били ранени и Богъл се оказал изкупителната жертва Спрял да бяга чак когато стигнал в Мексико. Тук се чувствал относително сигурен. През последните шест месеца работел с Док Ансел, който продавал патентовани лекарства на индианците мая.

Ансел и Богъл никак не си приличали, живеели в различни светове. Богъл въздишал по удоволствията на живота. Намирал, че в Мексико е непоносимо скучно след Чикаго. Мразел храната, прахоляка и горещината. Местните жени го отблъсквали, а малката колония американки и англичанки в социално и финансово отношение били извън възможностите му. Дори уискито не му харесвало. Ненавиждал Мексико почти толкова, колкото и полицията.

За разлика от него Ансел бил щастлив тук. Било му все едно къде живее, стига да може да продава различните си лекове на наивниците. Преди Богъл да му стане съдружник, той често имал неприятности с пациентите си. Понякога дори било опасно да се връща повторно в един и същи град. Но с Богъл до себе си можел да посрещне всеки разгневен пациент без притеснение, както и да посещава най-съмнителните квартали на различните градове, в които отсядали. Богъл се оказал много добър телохранител. Това установил и Малкия Бърни преди това. Един поглед на масивните му юмруци и безмилостните му малки очички бил достатъчен да охлади и най-горещия темперамент.