Читать «Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка» онлайн - страница 41

Но все пак се преборих някак. Извиках на Богъл да докара конете и изскочих, клатушкайки се, на светлината, като придържах Мира здраво до себе си.

Богъл беше успял да се изправи Очите му, помътнели като забулени яйца, издаваха паниката му.

— Какво става? — изграчи той.

Пребледнял, от колибата изскочи Ансел. Той се приближи до мен тичешком и като си пое дъх, каза, заеквайки:

— Нека да я погледна.

— Остави я — рекох аз. — Онова, което направи досега, е достатъчно. Ела тук, Богъл и я подръж, докато се кача на коня.

Възседнах коня и той постави Мира на седлото. Какво й има? — попита. В гласа му се долавяше тревога.

— Не зная — отговорих, отдалечавайки се. — Да се махаме оттук. Ако остана още малко на тази воня, ще се побъркам.

Пришпорих животното и препуснах към платото. Ансел и Богъл ме следваха отблизо.

Когато отминахме индианското селище, аз спрях при последната сянка по пътя ни, преди да започнем да пресичаме платото. Скочих на земята, като придържах Мира, и я настаних възможно най-удобно на тревата.

— Погледни я, Док — казах разтревожено, като държах топлата и ръка в своята.

Ансел се приближи и коленичи до мен. Богъл държеше юздите на конете, като пристъпваше смутено от крак на крак.

— Какво й има? — попита той. — Направете нещо. Ансел измери пулса й, повдигна клепачите й и се облегна назад.

— Прилича на транс — каза той бавно. — Трябва да я сложим да си легне колкото се може по-скоро. Нищо не мога да направя тук.

Той я погледна още веднъж и се почеса по брадата.

— Изглежда съвсем нормално. Пулсът й е добър, дишането също.

Ансел поклати глава.

— Трябва да продължим. Рискът от слънчев удар тук е много голям.

— Какво е станало? — попитах аз. — Защо изглежда така? Как би го обяснил?

Ансел се изправи.

— Не зная. Безсмислено е да говорим сега. Трябва да я заведем обратно в странноприемницата.

Вдигнах я отново.

— Мислиш ли, че ще издържи пътуването?

— Не се безпокой, човече. Казах ти, че с нея всичко е наред. Тя е в хипнотичен транс и ще се събуди след няколко часа.

Погледнах го изпитателно. Забелязах разтревожения израз в очите му и усетих тръпки на отчаяние.

— Надявам се да си прав — казах аз и му я подадох да я подържи, докато се кача на коня.

Пътуването през платото беше тежко. Горещината ни съсипваше, а отпуснатото тяло на Мира ме уморяваше, но накрая всичко свърши.

Когато пристигнахме в странноприемницата, Мира все още беше в безсъзнание. Изпълнен с безпокойство, Богъл рече:

— Може да е злобна котка, но не ми харесва да я гледам така. Неестествено е.

Докато той ми помагаше да сляза от коня, Ансел влезе в странноприемницата и извика съдържателя. Той се появи почти веднага.

— Има готова стая за нея — рече. — Донесете я, ще ви заведа дотам.

Жената на съдържателя ни очакваше в малка, тиха стаичка. Тя беше прохладна и сенчеста, а върху масата до прозореца имаше цветя. Сложих внимателно Мира на леглото.

— Погрижете се за нея — казах на жената. — И не се отделяйте от леглото й.