Читать «Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка» онлайн - страница 2

Но от Медокс зависеше хляба ми и ако го засегнех, вероятно щеше да стане напечено. Не можеш да спориш с него. Характерът му е такъв, че и най-злобните минават от другата страна на улицата, като го видят да се задава.

— За какво става дума? — попитах. — Не ме карай да чета тези телеграми, искам новината да ми се поднесе по-нежно.

Джудън отпи от коктейла си. Ето един човек, на когото се беше паднала сладка работа. Всичко, което трябваше да прави, бе да отваря пликовете и да прехвърля топката на някой друг.

— Добре, историята е озаглавена „Една блондинка между бандити“ или „Дръжте ги по стълбите“.

Изпих питието си.

— Не е нужно да си забавен — казах твърдо. — Всичко, което искам, е голата истина. Ако имам нужда да се смея, ще си включа програмата на Боб Хоуп.

— Преди два дни някакъв човек на име Хамиш Шамуей поискал да се види с Медокс — продължи Джудън. — Казал му, че дъщеря му е изчезнала. За последен път чул нещо за нея от Мексико Сити и след това просто се изгубила. Шамуей мисли, че е отвлечена от бандити. Медокс иска от тебе да я откриеш.

— Продължавай — рекох аз. — Какво иска да направя?

— Иска да я намериш — повтори търпеливо Джудън.

— Добре, шегата е хубава. Напомни ми да се засмея, когато се видим следващия път. Та каква все пак е задачата ми?

— Недей така, Милън — рече Джудън с израз на парче замразено говеждо. — Нали ти казвам, трябва да откриеш това момиче.

— С една дума, Медокс иска от мен да претърся цяло Мексико заради някакво момиче, което е било достатъчно глупаво да се загуби? — запитах бавно, не вярвайки на ушите си.

— Нещо такова. Не ме интересува как ще го направиш, стига да го намериш.

— Не те интересува?

— Не… никак.

— Е, добре. — Гледах го замислено. — Надявам се, че не искаш да ми прережат по-бързо гърлото, за да се пести време.

— Почакай малко, не е чак толкова лошо. Нека да ти обясня — каза бързо Джудън. — Напоследък си станал толкова кисел, че и на куче може да му се догади от теб.

— Не съм виновен, че кучето ти има слаб стомах.

— Остави кучето. Медокс иска да плати разноските ти, така че той е обмислил всичко. Ще бъде страхотна вестникарска история. Погледни го от тази страна. Някакъв нещастен стар човек без пукнат грош пристига в „Ню Йорк Рипортър“ и моли за помощта им. Изчезнала е дъщеря му и той иска да знае, дали те могат да я открият. И какво правят в „Рипортър“?

— Пребиват го и го изхвърлят в асансьорната шахта, но преди това му събуват чорапите, за да направят от тях ръкавици за Медокс — отговорих с готовност.

— От „Ню Йорк Рипортър“ му казват: „Дадено, наш човек, ние ще я намерим“ — продължи Джудън, като ме гледаше с неодобрение. — Публикуват историята на първа страница заедно със снимка на момичето. Поместват и снимката на стария човек, само за да покажат, че няма измама в цялата работа. „Блондинка, отвлечена от мексикански бандити. 25000 долара награда. Бащата на изчезналото момиче е съсипан от скръб.“ „Ню Йорк Рипортър“ обявява всенародно търсене. Схващаш ли идеята? После ти намираш момичето, написваш статията и го довеждаш обратно в Ню Йорк. Медокс е уредил бащата на момичето да чака в приемната и ги му предаваш дъщерята. „Рипортър“ получава овациите. Идеята е страхотна.