Читать «Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка» онлайн - страница 15

— Не е лошо — измърморила тихо тя.

Разделила парите на две. Едната пачка мушнала обратно в чантата а другата сгънала плътно и напъхала в чорапа си. След това извадила голяма пътна карта от жабката и я разтворила върху коленете си.

В това положение я открих аз.

Няколко минути след като Джудън си тръгна, аз напуснах бара на Маноло с намерение да се обадя в полицията Ако при тях нямаше данни накъде се беше отправила Мира Шамуей, ми предстоеше тежка работа. Засякох голям кадилак, спрял в сянката на някакво здание. Забелязах, че колата е боядисана в тъмнозелено. Признавам, че подскочих половин метър. Беше почти като черна магия. Пресякох улицата и внимателно се приближих до нея.

Вътре, взираща се в пътната карта, седеше тя. Русата коса скриваше лицето й. Един поглед върху косата ми беше достатъчен. Нямаше нужда повече да търся Мира Шамуей. Тя беше тук, пред мен.

Не се втурнах да я сграбча като някакъв детектив любител Стоях встрани и размишлявах. Ето я, свободна като птичка, готова да изчезне всеки момент, а аз нямах никакъв разбойник под ръка. Не ми вършеше работа, щом не беше отвлечена. Помислих малко върху идеята да й разкажа истината и да уредим всичко помежду си по най-лесния начин. После обаче се сетих, че ако тя чуе за наградата, ще трябва да я деля с нея, а двадесет и пет хиляди долара, разделени на две, вече не са толкова примамливи. Освен това беше възможно да й е омръзнало да гледа лицето на стария си баща и за нищо на света да не иска да се върне в Ню Йорк.

Не, имаше само един начин да се справя. Трябваше да я измами.

Приближих нехайно до колата, поставих ръката си на вратата и се наведох напред.

— Привърженичка ли сте на носенето на сламени шапки на конни състезания — попитах я аз, — или мислите, че конете ще ги изядат?

Тя вдигна спокойно очи, погледна ме втренчено с големите си очи и се върна към картата.

— Иди скочи в някой кладенец — каза след малко. — Ако няма нещо подходящо, всеки ще ти помогне да си изкопаеш, ако разбере за какво ти е.

Това ме обезкуражи леко. Никога не съм бил особено добър с привлекателните шегаджийки. Мира Шамуей беше от тях.

— Опитвах само да разчупя леда помежду ни — казах аз. — Като ви видях с колата и картата, си помислих, че бихте могли да ме откарате донякъде.

Тя отново погледна нагоре и рече:

— Това не е автобус, не вземам пътници.

— Искате да кажете, че не качвате непознати — поправих я аз. — Да ви се представя. Аз съм Рос Милън.

— Майка ти може да те намира страхотен — каза тя внимателно, — но за мен си пълен боклук. Лека нощ.