Читать «Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка» онлайн - страница 11

Ансел бил озадачен.

— Не зная — отговорил честно. — Изглежда прекалено хубава, за да бъде независима. Това ме прави подозрителен. Прекалено е добра, за да бъде истинска.

Богъл рекъл:

— Не мисля, че ще мога да се оправя с тази мадама. Езикът й е като бръснач. Дали да не се измъкнем, преди да се е върнала? Познавам този тип жени. Мадама, която е отказала на тип с копринени буби, няма да иска да се занимава с мен.

Ансел извикал келнера.

— Започваш да се поправяш, Богъл — отбелязал доволно той. — Имаше време, когато всяка по-хубавичка млада жена можеше да те върти на пръста си. Не виждам причина да седим тук. Във всеки случай чака ни работа.

Той бръкнал за портфейла си.

— Сигурен съм, че тя може да се погрижи за себе си…

Ансел млъкнал и погледнал уплашено към Богъл.

— Какво има? — попитал рязко оня.

— Парите ми! — изпелтечил Ансел, ровейки трескаво в джобовете си. — Изчезнали са!

— Изчезнали? — повторил глупаво Богъл. — Какво искаш да кажеш с това… изчезнали?

Очите му внезапно помръкнали и той започнал да бърка в своите джобове. Двата долара, дадени му от Мира за кутийката, и една петдоларовата банкнота, която бил спестил, ги нямало. Двамата се погледнали втренчено.

— Най-старият изтъркан трик на света и ние се хванахме на него — казал треперещ от ярост Ансел. — Тя излива бирата върху мен и ми обира всичко, което имам. Това обаче не й е достатъчно, та претършува и твоите джобове.

— Какво стоим, по дяволите? — изръмжал Богъл и ритнал назад стола си. — Трябва да я пипнем.

Келнерът се приближил със сметката. Погледнал зачервеното лице на Богъл и в очите му се появила тревога.

— Наред ли е всичко, сеньори? — попитал той.

— Ограбени сме — озъбил се Богъл. — Махай се.

— Но сеньоритата си отиде — казал келнерът. — Тя никога досега не е обирала клиентите ни, преди да си платят сметката. Това е много лошо от нейна страна.

Богъл и Ансел се спогледали.

— Какво искаш да кажеш? — попитал Ансел. — Познаваш ли това момиче?

— Да — усмихнал се келнерът. — Тя е много красива и има много сръчни пръсти. Често идва тук, добре е за работата и.

Богъл стиснал юмруци.

— А как стоят нещата с нас? — извикал той побеснял. — Нямаме ли някаква защита?

Келнерът вдигнал извинително рамене.

— Но господинът сам я покани на масата. Мислех, че я познавате.

— Да се махаме оттук, Богъл — рекъл Ансел. — Сами си го търсехме.

— А какво ще стане със сметката? — попитал разстроен келнерът.

— Вземи си парите от блондинката, когато дойде тук следващия път — подхвърлил Богъл. — И й предай от мен, че ако някога я срещна отново, ще я разпоря, за да вида какво има вътре.

Лицето на келнера потъмняло.

— Не става така, сеньор, тя може да не се върне.

На Богъл не се харесвал особено израза в очите му.

— Не искам да си в загуба от тази работа — казал той. — Кажи ми, приятелю, имаш ли си гадже?

Лицето на келнера просветнало.

— Имам много хубава приятелка — отговорил той. — Няма друга като нея в страната.

Богъл извадил една кутийка с хапчета и му я подал.

— Убеди се сам. Струва два долара и петдесет. Подарявам ти я.