Читать «Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка» онлайн - страница 12

Келнерът я огледал внимателно После заявил подигравателно:

— Тя вече ги е пробвала. Последния път, когато ги взе, излезе тичешком навън.

— И какво от това? — попитал Богъл, бутайки го встрани. — Намерила си е занимание, нали?

Двамата с Ансел прекосили двора и излезли на улицата.

Глава трета

Преди да ви опиша как срещнах Мира Шамуей, по-добре да ви разкажа за нейния произход. След това ще продължим нататък без повече прекъсване.

Мира Шамуей не говореше истината, когато каза на Док Ансел, че е била кореспондент на вестник. През последните пет години тя се подвизаваше като „флейтистка“. Ако не знаете какво означава това, просто застанете на някой уличен ъгъл и извадете за момент дебела пачка банкноти. Не след дълго някоя мадама ще ви я вземе и едва след часове ще разберете това. Тази мадама се нарича „флейтистка“.

Бащата на Мира бил фокусник, който разигравал кратки водевили без особена печалба. Мира живеела с него.

Когато станала на петнадесет години, той решил, че тя може да му бъде асистентка. Това било добре за нея и тя наистина станала специалистка в занаята. Към края на годината никой по крайбрежието не можел да се мери с нея по бързина, стил и лекота на изпълнението. Мира можела да скрие шест карти със скоростта на светлината. Можела да свали сакото от гърба на мъж, без той изобщо да разбере. Същото се отнасяло и за тирантите му. С други думи, била много добра.

Една вечер се случило нещо, което щяло да промени бъдещето й. Била се приготвила да напусне театъра, когато пристигнал баща й с някакъв млад човек, който искал да се запознае с нея. Той бил търговски пътник, минаващ през града с надежда да завърти някой нов бизнес. Вечерта посетил театъра, видял Мира и бил заслепен от външността й. Отишъл зад кулисите, като очаквал да я смае с парите си.

Хамиш Шамуей позволил на този младеж да заведе Мира на вечеря. Той знаел, че главата й е на мястото си и ако има някакви неприятни истории, тя ще успее да се защити.

Непознатият се казвал Джое Крам и изглеждал приятен младеж. Мира отишла с него на ресторант и двамата вечеряли богато. По време на вечерята Крам направил нещо фатално. Показал й дебелия си портфейл. Тя никога през живота си не била виждала толкова пари. Той се похвалил с това. Казал й, че има куп пари в банката. Тогава Мира решила да го уплаши и отмъкнала пачката. Това била най-лесната работа, която била вършила някога. Когато дошло време да се плаща сметката, Крам открил, че парите му са изчезнали. Щял да получи удар. Управителят на ресторанта и няколко келнери стояли наблизо и наблюдавали. Те видели как стойността на една скъпа вечеря се изпарила във въздуха.

Мира се уплашила. Хората ги гледали. Крам бил почти полудял, а управителят заплашвал с полиция. Не й достигала смелост да извади пачката и да заяви пред всички, че това било само шега. Стояла с пребледняло лице и се молела земята да се разтвори под нея и да я погълне.

На Крам и през ум не му минавало, че са го обрали. Никой освен келнера не се бил приближавал до него. Силното смущение на Мира й служело за алиби. От възбуда, той не си давал сметка, че най-вероятно е парите му да са задигнати от човек, който се занимава с фокуси. Освен това, хубаво момиче като Мира просто не би могло да върши такива неща.