Читать «Вълнуващи нощи» онлайн - страница 168

Беше готова да се върне, но Робърт метна чантите на рамото си и я подкани:

— Да вървим!

Непознатият тръгна след тях.

Докато тичаха по мрачните коридори, изкачваха и слизаха по стълби, Робърт измъкна ножа си от ръкава. Непознатият последва примера му. И двамата явно си служеха добре с това оръжие. Робърт спря Кларис малко преди последното помещение и я притисна до стената.

— Чакай тук! — заповяда енергично.

Непознатият нахлу в помещението, Робърт се втурна след него. Когато битката приключи, Кларис предпазливо надникна през вратата.

Един пазач лежеше на пода, непознатият се бе навел и връзваше ръцете му на гърба. След минута продължиха пътя си. Прекосиха моравата и макар че страдаше от все по-силни бодежи, Кларис се наслаждаваше на свежия нощен въздух. Нямаше да остане нито минута повече в крепостта Джилмайкъл при съдия Феърфут и проклетата му бесилка.

Когато наближиха външната къщичка на пазачите, забавиха крачка. Робърт вдигна ръка, за да заповяда мълчание. Двамата мъже й направиха знак да чака, докато те обезвредят стражите.

Кларис не възрази. Гърлото я болеше адски, струваше й се, че никога вече няма да може да диша нормално. Навсякъде по тялото си усещаше натъртвания и драскотини. Най-силна беше болката в скулата, където я бе улучил юмрукът на Феърфут. Развеселено отбеляза, че вече е по-добре, когато осъзна, че утре със сигурност няма да се погледне в огледалото. Суетността й се обаждаше — това бе добър знак.

Предстоеше й да пътува с Робърт. Да се прибере у дома.

Проследи го с поглед, докато той се промъкваше към къщичката на пазачите. Кимна на непознатия, вдигна безшумно резето и двамата се втурнаха вътре. Кларис чу глухи удари, кратък вик и после настана тишина.

Робърт застана на прага и й махна да се приближи. Тя се подчини с готовност. Той я бе спасил. Нищо в живота й не можеше да се сравни с този миг. Колко пъти беше измъквала Ейми и себе си от неприятни ситуации — а сега Робърт я бе спасил, сякаш беше безпомощна принцеса. Кларис беше омагьосана от тази роля. И от него. От Робърт.

В къщичката на пазачите непознатият тъкмо бе взел от ръцете на паднал в безсъзнание пазач дебела тояга. Едрият, мършав пазач беше много грозен и Кларис се потърси отвратено. После въздъхна облекчено и се сгуши в силните ръце на Робърт.

Той я притисна до себе си с такава сила, че двамата станаха едно същество. Потърка буза в темето й и въздъхна едва чуто. Тя притисна глава до гърдите му и се вслуша в биенето на сърцето му. Мъжкият му аромат я обгърна и тя разбра, че иска да остане завинаги в обятията му.

Непознатият се покашля многозначително.

Робърт вдигна глава. Очевидно разбра намека, защото каза:

— Той е прав. Трябва веднага да се махнем оттук. Пазачите ще се освободят от въжетата и ще извадят Феърфут от килията. Тогава тук ще настане същински ад.

— Знам. — Кларис се отдели от него. — Да тръгваме.

Непознатият ги наблюдаваше спокойно. Лицето му беше неразгадаема маска и отново нещо у него събуди вниманието и подозренията й. Познаваше го, беше готова да се закълне, че го познава. В осветената от няколко свещи стаичка убеждението й се засили и тя пристъпи към него, водена сякаш от принуда.