Читать «Вълнуващи нощи» онлайн - страница 131

— Питам се дали брат ви някога… — Тя отпи голяма глътка чай и си опари езика. — Искам да кажа, питам се дали негово благородие… дали е имал… дали някога…

— Дали има годеница? — отгатна Милисънт.

— Да, точно така! Годеница! — Този път Кларис отпи предпазливо от чая си и продължи като навита пружина: — Искам да кажа, че ако няма, може би не е зле да огледаме дебютантките за подходяща партия. — Изрече тези думи и изведнъж млъкна. Милисънт със сигурност нямаше да повярва в този абсурд.

Тя беше влюбена в Робърт и очевидно любовта и глупостта вървяха ръка за ръка!

Ала Милисънт дори не трепна.

— Не ми се вярва, но благодаря, че попитахте. Робърт никога не се е интересувал от местните млади дами. Той е много… своенравен. Сам ще избере бъдещата си съпруга и доколкото го познавам, ще търси жена с дух и интелигентност и няма да се интересува дали познаваме семейството и каква е зестрата.

— Много добре. Даже отлично. Искам да кажа… — Кларис млъкна засрамено. — Понякога ми изглежда много… самотен.

— Права сте. И аз съм загрижена за него, особено откакто се върна след войната. През последните дни обаче изглежда много по-жизнен. Вече не е мрачен. Отдавна не го бях виждала да се смее… — Милисънт и поднесе чинийката. — Искате ли сладко?

— Не, благодаря. — Изведнъж Кларис се почувства безкрайно изтощена и клепачите й натежаха. — Мисля, че ще се оттегля. Трябва непременно да поспя преди бала.

— Разбира се, направете го. — Милисънт я проследи с усмивка. Принцесата изглеждаше напълно изтощена и някак… замаяна. Дали Робърт ще избере скоро бъдещата си съпруга. Да, вероятно ще го стори. Милисънт беше сигурна, че току-що е направила важна стъпка в тази посока.

Балната зала беше готова за довечера. Слугите трябваше да облекат ливреи. Прислужничките щяха да помагат на гостенките да се облекат. Готвачката беше на крак от ранни зори, за да приготви тържествената вечеря. Но първо… Милисънт се изправи и плесна с ръце.

— Идете да пиете чай. И не забравяйте: тази вечер семейство Макензи разчита на вас, на всички ви. Хайде, побързайте!

Слугите оставиха всичко и се подчиниха.

Милисънт се усмихна. С помощта на армията от прислужници и с подкрепата на Кларис вечерта щеше да мине гладко. Този бал не й причиняваше толкова главоболия като предишните. Но, естествено, нямаше да се преструва на принцеса. Не би посмяла да направи подобно нещо.

— Милисънт — прозвуча гласът на Робърт зад нея, — можеш ли да ми помогнеш?

Младата жена, трепна, притисна ръка към гърдите си и се обърна.

Робърт беше облечен като провинциален английски аристократ. Кафяв туид и черни ботуши. Лицето му беше сериозно.

— Естествено. Всичко, което пожелаеш. — Учудваше се, че той бе попитал. Огледа празната бална зала и предложа: — Да отидем в моя салон. — И го поведе към източното крило.

Робърт посочи дивана и след като Милисънт седна, се отпусна до нея. Настана неловко мълчание. Макар да бяха брат и сестра, май нямаше какво да си кажат.

Какво би направила принцесата в тази ситуация? Сигурно щеше да предложи помощта си. Милисънт рядко проявяваше смелост в отношенията си с чужди хора, но сега намери сили и заговори: