Читать «Еманципирана магия» онлайн - страница 31
Тери Пратчет
Баба седна и се залюля. Беше в безизходица, знаеше това. Да се Разплетат оплетените едно в друго съзнания не беше по силите й, не беше по силите на никой в Планините Рамтоп, нито даже на…
Нямаше никакъв шум, но може би настъпи промяна в структурата на въздуха. Вещицата вдигна очи към жезъла, когото беше изтърпяла да се върне в къщата.
— Не — отсече тя.
После си помисли: кой има полза от това, което казах? Аз? Там има сила, но не е моя вид сила.
Но друг вид тук няма. А даже и сега може би съм закъсняла.
Може никога да не съм била навреме.
Тя посегна пак в главата на орела, за да успокои страховете му и да разсее паниката му. Той й позволи да го вземе и застана несигурно на китката й, а ноктите му се впиха здраво до кръв.
Баба взе жезъла и се отправи към горния етаж, където Еск лежеше на тясното легло в ниската спалня със стария й набразден таван.
Тя накара птицата да кацне на рамката на леглото и насочи вниманието си към жезъла. Още веднъж резбата върху него се измести под погледа й и отказа да покаже същинската си форма.
На Баба не й беше чуждо използването на силата, но тя знаеше, че залага само на лек натиск, за да раздвижи едва-едва вълната на нещата. Тя не би го казала така, разбира се, — тя би казала, че винаги има ръчка, стига да знаеш къде да я потърсиш. Силата в жезъла беше груба, жестока, суровата есенция на магията, извлечена от силите, които управляваха самата вселена.
Щеше да има цена. А Баба разбираше достатъчно от магьосничество, за да е сигурна, че ще бъде висока. Но ако се притесняваш за цената, какво търсиш в магазина?
Прочисти си гърлото и се зачуди какво по дяволите трябва да направи сега. Може би ако…
Силата я удари като тухла. Усети как я хваща и я повдига, така че, беше много учудена, когато погледна надолу и видя, че краката й още стоят здраво на пода. Опита се да направи крачка напред и въздухът около нея запращя от магическо разреждане. Тя протегна ръка да се облегне на стената и старата дървена греда под пръстите й се размърда и по нея покараха листа. Магически циклон се развихри из стаята, като вдигаше праха и за кратко му придаваше някои много обезпокоителни форми; каната и легена на умивалника, с изключително подходящия мотив на розички, се пръснаха на парчета. Под леглото третият член на традиционното порцеланово трио се превърна в нещо ужасно и изпълзя нанякъде.
Вещицата отвори уста да прокълне, но после размисли, щом думите й избуяха в обрамчени с дъги облаци.
Тя погледна надолу към Еск и към орела, които изглежда бяха далеч от всичко това, и се опита да се съсредоточи. Вмъкна се в главата му и още веднъж различи нишките на съзнанието — сребърните жички бяха прилепнали така плътно до лилавите, че бяха придобили същата форма. Но сега успя да види и къде свършваха нишките и къде едно добре премерено дръпване или бутане щеше да започне да ги разплита. Беше толкова очевидно, че тя се чу да се смее, а смехът се изви в сенки от оранжево и червено, и изчезна в тавана.