Читать «Еманципирана магия» онлайн - страница 21

— Точно така — отвърна Баба.

— Ти не си ли искала да се омъжиш?

Сега дойде ред на Баба да се замисли.

— Никога не стигнах до това — най-после каза тя. — Как да ти кажа, имаше твърде много други неща да се свършат.

— Татко казва, че си вещица — каза Еск, рискувайки да получи шамар.

— Наистина съм.

Еск кимна. В Планините Рамтоп на вещиците бе отреден статут, подобен на този, който други цивилизации дават на монахините, данъчните инспектори или на чистачите на помийни ями. Това ще рече, уважаваха ги, понякога им се възхищаваха, по принцип ги аплодираха за работата им, която, логично, все някой трябваше да свърши, но хората никога не се чувстваха съвсем удобно в една стая с тях.

Баба попита:

— Ти би ли искала да се изучиш за вещица?

— Магията ли имаш предвид? — попита на свой ред Еск, а очите й светнаха.

— Да, магията. Но не тази за палене на огън. Истинската магия.

— Ти можеш ли да летиш?

— Има и по-добри неща от летенето.

— И аз ще мога да ги науча?

— Ако родителите ти се съгласят.

Еск въздъхна.

— Татко няма да се съгласи.

— Тогава ще си поприказвам с него — рече Баба.

— А сега ме чуй, Гордо Смит!

Ковачът отстъпи назад в работилницата си, вдигнал наполовина ръце, за да се предпази от гнева на старата жена. Тя настъпваше срещу него и размахваше осъдително пръст във въздуха.

— Аз те докарах на бял свят, глупак такъв, а в главата си сега имаш толкова ум, колкото имаше и тогава…

— Но… — опита се да каже той, докато заобикаляше наковалнята.

— Магията я е намерила! Магьосническата магия! Погрешна магия, не разбираш ли? Тя никога не е била предназначена за Еск!

— Да, но…

— Имаш ли случайно някаква представа какво може да направи тя?

Ковачът отпусна рамене.

— Не.

Баба замълча и поомекна.

— Не — повтори тя, този път по-кротко. — Не, как би могъл.

Тя седна върху наковалнята и се опита да помисли спокойно.

— Чуй, магията си има нещо като… собствен живот. Това няма значение, защото… все едно, виж какво, магьосническата магия… — тя погледна към голямото му, неразбиращо лице и опита втори път. — Добре, нали знаеш какво е сайдер²?

Ковачът кимна. Усещаше, че тук почвата е по-здрава, но не беше сигурен къде ще го отведе.

— Така, после се получава ликера. Ябълковата ракия — каза вещицата. Той кимна. Всички в Лошия Задник правеха ябълкова ракия през зимата, като оставяха бъчвите със сайдер навън за една нощ и махаха леда, докато не останеше само малкото количество алкохол.

— Така, можеш да изпиеш цяла бъчва сайдер, но само ще се почувстваш по-добре, и това е всичко, нали?

Ковачът пак кимна.

— Но ябълковата ракия, нея я пиеш в малки чашки, по малко и не особено често, защото се качва право в главата ти, нали?

Ковачът кимна пак и, давайки си сметка, че не допринася кой знае колко за разговора, добави:

— Точно така.

— Там е разликата — каза Баба.

— Коя разлика?

Баба въздъхна.

— Разликата между магията на вещиците и на магьосниците — каза тя. — Та тя е намерила Еск, и ако Еск не я овладее, тогава има Кой да овладее нея. Магията може да бъде нещо като врата, а от другата страна чакат неприятни Неща. Разбираш ли?