Читать «Еманципирана магия» онлайн - страница 19

Дървото свърши монолога си.

Баба почака, докато се убеди, че то няма да добави нищо друго, и попита:

— Та това са вещиците, така ли?

— Да, теоретичната основа.

— Вие магьосниците наистина имате някои странни идеи.

Дървото каза:

— Вече не съм магьосник, а само дърво.

Баба напери криле.

— А сега ме чуй добре, Господин Дърво Теоретична-Основа, или както там ти е името, ако на жените им беше писано да стават магьосници, щяха да могат да им растат дълги бели бради, и тя няма да стане магьосник, ясно ли ти е, не е тоя начина да се използва магията, чу ли ме, магьосничеството не е нищо друго освен светлини и огън и игра със силата, а тя в тия работи няма да се меси и лека ти нощ.

Кукумявката се омете от клона. Само защото това щеше да попречи на полета, Баба не се тресеше от ярост. Магьосници! Те говореха твърде много и забождаха магиите в книги като пеперуди, но най-лошото — мислеха си, че тяхното е единствената магия, която си заслужава да се практикува.

Баба беше абсолютно сигурна за едно нещо. Жените никога не са били магьосници и Еск нямаше да сложи началото.

Тя стигна обратно вкъщи на бледите остатъци от нощта. Тялото й поне беше отпочинало след съня в сеното и Баба се надяваше да прекара няколко часа в стола-люлка и да подреди мислите си. Това беше моментът, когато нощта още не беше свършила напълно, а денят още не беше започнал съвсем и когато мислите се изправяха ясни, чисти и непресторени. Тя…

Жезълът се опираше на стената до бюфета.

Баба се закова на място.

— Ясно — най-сетне каза тя. — Такава била работата, значи? И то в собствената ми къща?

Като се движеше много бавно, тя се приближи до огнището, хвърли няколко цепеници върху въглените и наду духалото, докато пламъците не забумтяха нагоре по комина.

Когато реши, че е доволна, тя се обърна, измърмори под носа си няколко предохранителни, защитни магии и сграбчи жезъла. Той не оказа никаква съпротива и тя за малко не се просна на земята. Но сега го държеше в ръцете си, усещаше трептенето му, отчетливото буреносно пукане на магията в него, и се засмя.

Значи толкова просто било. Сега той въобще не се противеше.

Като прокле магьосниците и всичките им дела, тя вдигна жезъла над главата си и го стовари със звън върху саджака, в най-горещата част от огъня.

Еск изпищя. Викът се втурна през дъсчения под на спалнята и прониза тъмната къща.

Баба беше стара, уморена и не разбираше нещата съвсем ясно след такъв дълъг ден, но за да оцелееш като вещица се изисква способността да правиш много големи заключения, така че, докато тя зяпаше жезъла в пламъците и до ушите й стигна писъка, ръцете й вече посягаха към големия черен чайник. Тя го обърна в огъня, измъкна жезъла изпод облака от пара и се втурна нагоре по стълбите, ужасена от това, което може би щеше да види.