Читать «Еманципирана магия» онлайн - страница 17

Когато старата жена се върна, тя беше заспала. Еск не си спомняше как я е сложила да спи, нито кога е затворила прозорците.

Баба Уедъруекс слезе на долния етаж и си примъкна стола-люлка по-близо до огъня.

Имаше нещо, което се прокрадваше в съзнанието на детето, говореше си тя. Не й беше приятно да мисли какво точно беше то, но си спомняше какво се случи с вълците. И всичките тези приказки за палене на огън с магия. Това го правеха магьосниците — то беше едно от първите неща, които научаваха.

Баба въздъхна. Имаше само един начин да го разбере със сигурност, а тя започваше да остарява за такива неща.

Взе свещта и излезе през килера под навеса, където спяха козите й. Те я погледнаха без страх, всяка си седеше в кошарката като космата топка — три усти, които ритмично преживяха пашата от деня. Въздухът миришеше на топло и леко спарено.

Горе, в гредите имаше малка кукумявка — едно от всичките животни, които смятаха, че съжителството с Баба си заслужава неудобствата от време на време. Тя дойде и кацна на ръката й на секундата и Баба замислено започна да я гали по кръглата глава, докато се оглеждаше за удобно място да легне. Явно щеше да се наложи това да е само купчина сено.

Тя духна свещта и легна по гръб, а кукумявката кацна на пръста й.

Козите дъвчеха, оригваха се и преглъщаха в уюта на нощта. Това беше единственият шум в къщата.

Тялото на Баба замря. Кукумявката я усети, че влиза в съзнанието й и любезно й направи място. Вещицата знаеше, че ще съжалява за това — Заемането два пъти на ден щеше да я разсипе на следващата сутрин и да породи у нея ужасното желание да яде мишки. Естествено, когато беше по-млада, пет пари не даваше за това и се надбягваше със сърните, ловуваше с лисиците, изучаваше странните, тъмни пътища на къртиците, и почти никога не нощуваше в собственото си тяло. Но сега започваше да става все по-трудно, особено връщането. Може би щеше да дойде един ден, когато тя няма да може да се върне, може би тялото й, останало у дома, ще бъде твърде мъртво, но, може би, в крайна сметка това нямаше да е толкова лошо.

Това беше едно от нещата, които магьосниците не можеха да знаят. Даже и да им минеше през ума да влязат в съзнанието на някое животно, те биха го направили като крадци и то не от проклетия, а защото никога не биха се сетили да го направят по друг начин, тъпите му копелета. А каква полза да приемеш и тялото на кукумявка? Не би могъл да полетиш, животът ти щеше да мине да се учиш. Елегантният начин беше да се возиш в съзнанието й и само леко да я насочваш, така, както лекият ветрец поклаща листото.

Кукумявката се размърда, изпърха с криле до малката рамка на прозореца и безшумно се плъзна в нощта.

Облаците се бяха прояснили и планината блестеше на крехката лунна светлина. Баба надникна през очите на кукумявката, докато тя тихо летеше между редиците на дърветата. Това беше единственият начин да пътуваш, стига веднъж да му хванеш цаката! Тя най обичаше да Заема птици, като ги използваше да изследва високите, скрити долини, където никой не стъпваше, потайните езера между черните скали, малките оградени поля по късчетата равна земя, закътани в отвесните скали, които бяха собственост на скрити и тайнствени същества. Веднъж тя беше летяла с ятото гъски, които прелитаха над планината всяка пролет и есен, и си изкара акъла, когато почти премина отвъд границата за връщане.