Читать «Еманципирана магия» онлайн - страница 18

Кукумявката излезе от гората и се плъзна над покривите на селото, след което се приземи сред водопад от сняг върху най-голямото ябълково дърво в градината на ковача. То беше обрасло с имел.

Вещицата разбра, че е права още в мига, щом ноктите й докоснаха кората на дървото. То не я приемаше, усещаше го как се опитва да я отблъсне.

— Няма да се махна — помисли си тя.

В тишината на нощта дървото каза:

— Тормози ме тогава, само защото съм дърво. Типична жена.

— Сега поне си полезен — помисли си Баба. — По-добре дърво, отколкото магьосник, а?

— Не е чак толкова лошо — помисли пак дървото. — Слънце. Чист въздух. Време за размисъл. Пък и пчели, през пролетта.

Имаше нещо похотливо в начина, по който дървото каза „пчели“, което почти отблъсна Баба — а тя имаше няколко кошера — от идеята за меда. Беше като да ти припомнят, че яйцата са неродени пиленца.

— Дошла съм заради момиченцето, Еск — изсъска тя.

— Многообещаващо дете — помисли дървото. — Наблюдавам я с интерес. Освен това обича ябълки.

— Звяр такъв — шокирано каза Баба.

— Какво казах? Извинявай, че не дишам, сигурно.

Баба се примъкна още по-близо до ствола му.

— Трябва да я пуснеш — помисли тя. — Магията започва да прониква.

— Вече? Впечатлен съм — каза дървото.

— Но това не е магията, която трябва! — изкрещя Баба. — Това е магьосническа, а не женска магия! Тя още не знае какво е това, но то уби десетина вълка тази вечер!

— Страхотно! — отвърна дървото.

Баба побесня от гняв.

— Страхотно ли? Ами я си представи, че се беше спречкала с братята си и се беше ядосала, а?

Дървото сви рамене. От клоните му се посипаха снежинки.

— Тогава трябва да я обучиш — каза то.

— Да я обуча? Че какво разбирам аз от обучаване на магьосници!

— Тогава я прати в университета.

— Та тя е жена! — изкрещя Баба и заподскача нагоре-надолу по клона.

— Е и? Кой казва, че жените не могат да бъдат магьосници?

Баба се поколеба. По същата логика дървото би могло да попита и защо рибите не могат да бъдат птици. Тя си пое дълбоко дъх и понечи да заговори. После спря. Знаеше, че съществува остър, хаплив, унищожителен и най-вече очевиден отговор. Само че, за свое най-голямо раздразнение, тя въобще не можа да си го спомни.

— Жените никога не са били магьосници. Това е неестествено. Все едно да кажеш, че вещиците могат да бъдат мъже.

— Ако твоето определение за вещица е някой, който почита панкреативното начало, т.е. боготвори основното… — започна дървото и продължи в същия дух още няколко минути. Баба Уедъруекс слушаше с нетърпеливо раздразнение изрази като „Богините Майки“ и „примитивно боготворене на луната“ и си мислеше, че тя много добре знае какво е да си вещица — ставаше дума за билки и клетви, за летене насам-натам нощем и, най-общо, за спазване на традицията, а това със сигурност не предполагаше да се замесва с богини, майки или някакви други, които явно прибягваха до някои много съмнителни трикове. А когато дървото заговори, че „танцували голи“, тя се опита да не слуша, защото, макар и да знаеше, че някъде, под сложните пластове на ризите и фустите й има и някаква кожа, това съвсем не означаваше, че го одобрява.