Читать «Еманципирана магия» онлайн - страница 15

Баба всъщност не знаеше какво да направи, но знаеше, че трябва да направи нещо.

— К’во, исплашили ли съ ми гу гадните вълци, а? — реши да опита тя.

Поради съвсем нелогична причина, това изглежда помогна.

Един приглушен глас откъм сърцевината на топката каза:

— Аз СЪМ на осем години, ако искаш да знаеш.

— Хората, които са на осем години, не се свиват на топка насред снега — отговори Баба, като си проправяше път през сложните трудности на разговора между възрастни и деца.

Топката не отговори.

— Може би имам малко мляко и бисквити вкъщи — осмели се да пробва Баба.

Това очевидно не помогна.

— Ескарина Смит, ако не започнеш да се държиш както подобава на часа, така ще те напляскам!…

Еск предпазливо подаде глава.

— Няма защо да се държиш така — каза тя.

Когато ковачът стигна до къщата й, Баба тъкмо беше пристигнала, като водеше Еск за ръката. Момчетата надничаха иззад гърба му.

— Хм — каза Смит, без да е много сигурен как да започне разговор с някой, който се предполага да е умрял. — Хм, те ми казаха, че си… болна. — Той се обърна и изгледа кръвнишки синовете си.

— Само си почивах и трябва да съм задрямала. Аз спя много здраво.

— Да — несигурно отвърна ковачът. — Добре, всичко е наред тогава. Какво й е на Еск?

— Малко се поуплаши — каза Баба и стисна ръката на момиченцето. — Сенки и такива ми ти работи. Има нужда добре да се затопли. Тъкмо щях да я сложа в моето легло, малко е замаяна, ако не възразяваш.

Ковачът не беше абсолютно сигурен дали не възразява. Но беше съвсем сигурен, че жена му, както и всички останали жени в селото, почитаха, даже боготворяха Баба Уедъруекс, и че ако тръгнеше да й противоречи, много скоро щеше да се озове в небрано лозе.

— Чудесно, чудесно — каза той, — стига да не те притеснява. Ще изпратя да я вземат на сутринта, става ли?

— Става — каза Баба. — Бих те поканила да влезеш, но огънят ми е угаснал и…

— Не, не, няма нужда — припряно отвърна ковачът. — Оставих си вечерята вкъщи. Отяде ми се — добави той, поглеждайки към Гулта, който отвори уста да каже нещо, но поразмисли и мъдро се отказа.

Когато си заминаха, както и шумът от протестите на момчетата кънтящ сред дърветата, Баба отвори вратата, бутна Еск вътре и я залости след тях. Взе две свещи от запасите си върху кухненския бюфет и ги запали. После извади няколко стари, но годни за употреба одеяла, все още миришещи на нафталинени билки, от един стар сандък, уви Еск в тях и я настани в стола-люлка.

След това коленичи, под съпровода на много цъкания и мърморене, и започна да кладе огъня. Това беше сложна работа, която изискваше изсъхнали дървесни гъби, дървени стърготини, подпалки, както и доста пухтене и проклетисване.