Читать «Дворът на хилядата слънца» онлайн - страница 152

След като се върна на Първичен, Императорът веднага направи опит да обясни на таанците какво се е случило, но дипломатическите отношения бяха прекъснати рязко и таанският персонал беше изтеглен.

Хайнис почти не забеляза това, тъй като беше заета с прибирането на останалите заговорници. Никога не беше арестувала толкова богати и с толкова висок обществен ранг хора.

Последва показен процес, тъй като Императорът се надяваше, че по някакъв начин таанците ще чуят истината. Естествено, че нямаше да чуят — всеки добър тоталитарчик знае, че винаги може да намери някой, на когото да лепне вината. Бяха отхвърлени дори опитите да се убедят таанците в истината посредством неутрални дипломати, чиито култури по принцип бяха неспособни на шикалкавене.

Серията процеси бе затъпяваща. Но Хайнис поне има възможността да свидетелства пред открит съд. Стен, по имперска заповед, даде свидетелството си от запечатана стая, с електронно променен глас, за да се предотврати всякакво възможно идентифициране.

Въпреки воя на защитата за стаи с пет звезди, деветдесет и пет процента от заговорниците бяха признати за виновни — а държавната измяна и заговорът за убийството на държавен глава все още се смятаха за най-тежки престъпления.

Дори помилваните пет процента не можаха да избегнат императорската мъст. Само преди ден малък видеорепортаж показа как яхтата на един освободен индустриалец гръмва с него на борда… Хайнис се отърси от тези мисли. Все пак разсъждаваше над съвършенството, а за нея дори имперски заповяданото убийство си беше убийство.

Слънцето бавно я придвижваше към дрямката и тя запрехвърля наум няколко небрежно похотливи мисли. Наблизо избръмча планер. Тя се събуди с усилие, надигна се и посегна за хавлията. Но видя, че в планера е Стен, и отново се отпусна в шезлонга, а мислите й станаха някак не толкова небрежни.

Стен слезе, отиде до кухнята, взе си бира и дойде при нея на палубата.

— Как върви? — попита тя.

— По дяволите, ако знам — каза Стен. — И по-добре, и по-лошо.

— Налей и кажи, капитане.

— Ами… това е от добрите новини. Току-що ме повишиха.

— Хайде, пийни и се поразсъблечи, командире.

Стен изпълни заповедта, съблече се, изтегна се до нея и изпръхтя доволно. Хайнис изчака, колкото можа, после се примоли:

— Хайде, Стен. Казвай.

Денят наистина се бе оказал и по-добър, и по-лош, отколкото беше очаквал Стен.

След като „Нормандия“ се върна на Първичен, макар формално да беше останал командир на гурките, всъщност му бяха възложили специални задачи, които включваха безкрайните явявания в съда.

Гурките бяха попълнени до пълен щат и ги оглавяваше старши субадар Читаханг Лимбу, въпреки че в момента се възстановяваше от раните си.

Стен се връщаше в двореца само за ядене и спане и малкото случайни срещи по коридора с Императора бяха обезпокоително официални и кратки.

Докато не го привикаха.

Стен влезе, отдаде чест и докладва. Императорът седеше съвсем неподвижно зад бюрото си. И мълчеше.