Читать «Дворът на хилядата слънца» онлайн
Алън Кол
Annotation
С много борба Стен се е издигнал от каторжник на една планета фактория до командир на гурките — личната охрана на Вечния император.
Но още в първите три месеца на Първичен свят най-опасните оръжия, на които Стен се натъква, се оказват изкусните лъжи на дворцовите политици. Мястото изглежда неподходящо за честен боец. После бомба превръща един космически пристанищен бар и трима непознати в скрап и добре омесен хамбургер. Заключенията казват „заговор“ и сочат право в имперския персонал.
Само бързата — и кървава — работа на Стен, Алекс Килгър и една желязна детективка ще опазят империята цяла и Вечния император — жив.
Алън Кол, Крис Бънч
Първа книга
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Втора книга
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Трета книга
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Глава 28
Глава 29
Глава 30
Глава 31
Глава 32
Четвърта книга
Глава 33
Глава 34
Глава 35
Глава 36
Глава 37
Глава 38
Глава 39
Глава 40
Глава 41
Глава 42
Глава 43
Глава 44
Пета книга
Глава 45
Глава 46
Глава 47
Глава 48
Глава 49
Глава 50
Глава 51
Глава 52
Глава 53
Глава 54
Глава 55
Глава 56
Глава 57
info
Алън Кол, Крис Бънч
Дворът на хилядата слънца
На Елизабет Р. и Лео Л. Бънч,
както и на четиримата братя:
Чарлз, Филип, Дрю и Дейвид
Бележка:
Заглавията на книги 1, 2, 3 и 4 са парижки жаргон за различни части на гилотината. „Баскюл“ е дъската, на която се поставя да легне осъденият; „люнет“ е кръглата скоба около врата му; „мутон“ е режещото острие плюс осемдесетфунтовата му тежест; а „деклик“ е лостът, който пуска екзекуторът, за да падне острието.
Заглавието на книга 5, „Червената гмеж“, идва от една фраза, използвана от френски депутат по време на Терора през 90-те години на XVIII в., някой си мосю Амар в писмо, в което кани колегите си депутати да наблюдават екзекуция, за да „видим триумфа на Червената гмеж…“
Първа книга
Баскюл
Глава 1
Бантът измърка на иглосвинята, която най-невъзмутимо се беше натикала колкото може по-навътре в кухия дънер.
Инстинктът на банта говореше, че таралежът става за ядене, но тренингът на шестокраката котка казваше друго. Месо обикновено се поднасяше от двукрак, призори и по здрач, и биваше съпроводено с нежни думи. Вярно, иглосвинята миришеше както трябва, но изобщо не се държеше като месо. Бантът седна на задницата си и с една от предните си лапи започна да вади иглите, забили се в носовия му хрущял.
После животното приклекна. Отново чу звука — жален вой откъм гората. Погледна тревожно нагоре по планинския склон, след което отново се обърна по посока на звука, преди да вземе решение.
Напук на всякакъв инстинкт, животното изскочи от дърветата и се закатери по голия, осеян с камъни склон. На двеста метра вертикално над скалната грамада в подножието се ската зад няколко по-големи балвана.
Жалният вой се усили, над ниските корони на дърветата се издигна гравислед, направи обхождащ пирует и кацна недалече от кухия дънер.
Терънс Крюгер, шефът на тактическите части на полицията на Първичен свят, погледна целевия индикатор над контролния пулт на грависледа. Иглата сочеше право нагоре по склона, а проксимативният индикатор показваше, че бантът е само на половин километър.
