Читать «Дворът на хилядата слънца» онлайн - страница 153

Минаха дълги секунди, преди да проговори.

Стен беше очаквал, че ще се кажат няколко неща. За нито едно не излезе прав.

— Капитане, готов ли сте да тръгнете на война?

Стен примига, реши, че всеки потенциален отговор ще прозвучи тъпо, и не отговори нищо.

— Ще направя едно предсказание, капитане. Само между нас. До пет И-години ще се сражаваме с таанците.

Стен пак не каза нищо.

Императорът го изгледа с леко съжаление.

— Свободно, капитан Стен. Седнете.

Стен изпита известно облекчение. Не допускаше, че Императорът би могъл да изрита някого от служба, ако преди това му разреши да седне.

— Е, капитане? Какво мислите?

Стен беше объркан. Като всеки професионален военен, той искрено вярваше в донякъде противоречивата фраза, че работата на войника е да предотврати войната.

Императорът изглеждаше леко предубеден.

— А започне ли, ще бъде истински ад, между другото. Няма начин да греша. Разузнаването твърди, че всяка таанска корабостроителница е преобразувана за строителство на бойни кораби. Таанците изкупуват всяка частичка АМ2, която могат да намерят, независимо от цената. Също така — и това не го пускам на видео — сблъсъците с моите обикновени патрулни кораби около световете на Таан стават адски много. Е, добре. Защо да ви лъжа? Всеки шпионски кораб, който пратя натам, ми го връщат надупчен на решето.

И тогава Императорът извади от бюрото си шише и Стен изпита малко по-силно облекчение — първо те канят да седнеш, после и пиене… Може би щеше да си опази капитанските ромбчета.

— Причината, поради която ви отбягвах, капитане, е, че цялата тази грозна каша беше нещо, за което се мъчех да не мисля.

И напълни две метални чашки. Стен позна миризмата на стрегг.

— С времето свикваш с тая гадост — каза Императорът, но не направи жест да предложи чаша на Стен. — Помните ли как се натряскахме в Деня на империята?

Стен помнеше.

— Помните ли какво ви казах тогава?

Помнеше.

— Е, аз направих първата крачка за вас. — Императорът извади от чекмеджето на бюрото си наръч заповеди и му ги хвърли на плота.

— Не си правете труд да ги четете сега. Преназначен сте. Отивате в авиоучилището. А, да, между другото. Онзи ваш трътлест главорез…

— Старши сержант Килгър ли?

— Да. Сигурно се чудите къде е.

Стен се беше чудил. Алекс беше изчезнал най-мистериозно преди около два месеца.

— Мда. Изчезнах го, защото всъщност той подаде по някои канали молба за разрешение да се жени. За някакво ченге. Скапан идиот. Трошачи на вратове като него изобщо не трябва да се женят. Все едно, сега и той се учи да хвърка.

— И освен това вече не е старши сержант — продължи Императорът. — Изритах го нагоре до пълномощен офицер. Щом ще става скапан флотски, поне да започне отсега да свиква с тъпата им класова система.

Императорът вдигна чашата си и я завъртя в пръстите си.

— Капитане, бихте могли да се върнете в някаква поза от сорта на „мирно“.

След миг Стен стоеше изпънат и вдървен.

— Другото нещо… — Императорът бръкна отново в бюрото си и извади малка синя кутийка — е, че вече сте командир. Ето ви знаците. — Бутна кутията към Стен. — Хайде, вдигнете я тази чаша де.