Читать «Дворът на хилядата слънца» онлайн - страница 150

Може би беше шашнат като Танз Суламора, който подсмърчаше зад Императора с почти мораво лице.

Ледох изчака, докато и четиримата се качат на следващата платформа. „Сега — реши той. — Точно сега.“ Онзи проклет гурка беше издънил първия му шанс. Сега беше моментът — и парадната му сабя се озова в ръката му, и той се хвърли напред, за да прободе Императора в гърба.

Но също както заговорниците бяха подценили фаталните гурки, така и Ледох подцени бързата реакция на наик Агансинг Раи.

Раи — бившият адютант на Стен — успя някак да скочи между Императора и острието — и бе изрядно посечен през дробовете. И се срина на пода, като почти изтръгна оръжието от ръката на Ледох.

Ледох издърпа сабята от гърдите му и отстъпи назад, за да замахне… и тогава Танз Суламора стана герой.

Дебелият мъж успя да замахне със своя уилигън — уилигъна, с който нямаше представа как се стреля — удари Ледох в ребрата и той залитна към перилото на металния пасаж. Докато Суламора все още се дивеше на собствената си проява на храброст, Ледох се извъртя и дръжката на сабята му го перна по врата. Зяпнал за въздух, Суламора рухна върху желязната плоча, а Ледох се присви за скок…

И видя, че Императорът стои на няколко метра от него, в края на платформата. Беше с празни ръце, с уилигъна все още преметнат през рамо.

— Съвпада — каза Императорът. — Но мога ли да разбера защо?

Ледох едва можеше да говори — толкова години, толкова планове, толкова омраза. Но успя да изръмжи:

— Роб Джейдис беше мой син.

И нападна.

Зяпащата отстрани част от мозъка на Императора отново се зачуди кой по дяволите е този Джейдис, а самият той издърпа тежкия лост от противопожарното табло на стената, вдигна го с две ръце пред себе си и парира оръжието на Ледох.

Очите на Ледох светнаха и той замахна към кръста на Императора — удар, който отново бе отбит, след което се задвижи самият Император: левият му крак се стрелна към гърдите на Ледох.

Сабя срещу железен лост изглежда неравностоен бой — и си е точно така, в което за голяма изненада се бяха убедили няколко души, вадили оръжие срещу Императора по времето му като корабен инженер.

Докато Ледох се мъчеше да се съвземе, Императорът плъзна едната си ръка надолу по лоста и замахна, стиснал го с две ръце. Стоманата изтрещя в сабята на Ледох и прекърши острието малко над дръжката. Императорът смени посоката на замаха и лостът се натресе в ръката на Ледох под лакътя.

Кокалът изпука силно и Ледох извика от болка. През ръкава на куртката щръкна бяла кост и той падна на колене.

Императорът го изгледа и каза със съчувствие:

— Жалко копеле. Жалко тъпо копеле.

Отстъпи към аварийния ком до пожарното табло и помисли за следващия си ход.

Килгър тъкмо дърпаше мощно запоената ключалка на люка. Стен го избута с лакът настрана.

Ножът се изсипа от канията си в дланта му, той стегна китката си и го натисна през самия люк. Кристалното острие преряза стоманата все едно, че беше пластмаса. Стен направи два прореза около черното заварено петно, след това бутна люка с рамо и се озова в машинната зала, с кукри в едната ръка и личния си нож — в другата.