Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 5

Искаха братовчедка й Джеси, но нея — не. Роана упорито премигна, за да удържи сълзите, докато слушаше как лелите и чичовците й обсъждаха проблема какво да правят с нея и изреждаха причините, поради които всеки един от тях би се радвал да приеме Джеси в дома си, докато Роана щяла да създава прекалено много неприятности.

„Ще слушам много“ — искаше и се да извика, но преглътна думите, така както бе преглътнала и сълзите. Какво толкова ужасно бе направила, че не я искаха. Опитваше се да бъде добро момиче, да казва „госпожо“ и „господине“, когато говори с тях. Дали причина за това не бе ездата на гърба на Тъндърболт? Никой нямаше да разбере, ако не бе паднала, не бе скъсала новата си рокля и не беше я изцапала, и при това на самия Великден. Мама трябваше да я заведе вкъщи, за да я преоблече, и се бе наложило да отиде със стара рокля на църква. Е, всъщност роклята изобщо не бе стара, а една от онези, с които обикновено ходеше на църква, но не бе разкошната й нова рокля, ушита специално за Великден. Едно от момичетата в църквата я бе попитало защо не с празнична рокля, а Джеси се бе разсмяла и беше отвърнала, че причината е в падането й в конско ако. Само че Джеси не бе казала ако, а бе използвала мръсната дума. Няколко момчета я бяха чули и скоро из цялата църква се разнесе мълвата за Роана Дейвънпорт, която била казала, че паднала върху купчина конски фъшкии.

На лицето на баба й се бе появил онзи укорителен поглед, а устата на леля Глория се бе свила така, сякаш току-що е гризнала кисел лимон. Леля Джанет само бе погледнала към нея и бе поклатила глава. Но татко й се беше разсмял и я бе прегърнал през раменете, споменавайки, че малко конски фъшкии не биха навредили на никого. Освен това малката му дъщеричка имала нужда от наторяване, за да расте.

Татко. Буцата в гърлото й нарасна, така че едва успяваше да си поеме въздух. Татко и мама си бяха отишли завинаги, а също и леля Джанет. Роана харесваше леля Джанет, въпреки че тя винаги бе изглеждала толкова тъжна и не обичаше много да я прегръщат. Въпреки това бе много по-мила от леля Глория.

Леля Джанет бе майката на Джеси. Роана се чудеше дали в гърлото на Джеси има същата буца като и нейното и дали е плакала толкова много, че очите й да смъдят, сякаш са пълни с пясък. Може би. Трудно би могло да се каже какво мисли Джеси Тя не смяташе, че мърляво дете като Роана заслужава каквото и да било внимание. Роана я бе чула да го казва.

Докато гледаше втренчено през прозореца, Роана забеляза Джеси и братовчед им Уеб да се появяват, сякаш ги бе материализирала със собствените си мисли. Вървяха бавно към огромния дъб в другия край на двора, на чийто най-нисък клон висеше люлка. Джеси е толкова красива, помисли си Роана с неподправеното възхищение на седемгодишно дете Беше толкова стройна и грациозна — като Пепеляшка на бала с тъмната си коса, завита на кок ниско на тила, и с лебедовата си шия, която се издигаше царствено над тъмносинята й рокля. Разликата между седем и тринайсет бе огромна — за Роана Джеси бе голяма, член на тази тайнствена, авторитетна група на възрастните, които могат да дават заповеди. Това се случи съвсем наскоро, тъй като въпреки че винаги дотогава Джеси бе смятана за „голямо момиче“, а Роана за „малко момиченце“, Джеси бе продължила да играе на кукли и от време на време — на криеница. Но вече не. Сега Джеси презираше всички игри, с изключение на монопола, и прекарваше по-голяма част от времето си в оформянето ма различни прически и в измолването на разни парфюми и козметика от леля Джанет.