Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 4

Но щеше да е лъжа. Грешката, слабостта бяха нейни. Беше го допуснала до себе си. Последните няколко минути след отрезвяването бяха твърде леко наказание за изумителната й глупост. Никога нямаше да забрави този урок — унижението и чувството, че е нищожество, щяха да бъдат трънливото ложе, на което щеше да лежи и да се измъчва до края на живота си.

Тежестта на вината я притисна. Бе тръгнала с искрено желание по този път, но вече бе получила достатъчно. Щеше да се омъжи за Наследника — така както всички очакваха — и щеше да прекара остатъка от живота си като истинска Дейвънпорт.

Изправи се и тихо започна да се облича. Мъжът я наблюдаваше сънливо и злобно със сините си очи.

— Какво става? — изръмжа той. — Да не си помисли, че си нещо по-специално? Искам да ти кажа нещо, скъпа моя: чукането си е чукане, а аристократичната ти фамилия не те прави по-специална. Това, което получих от теб, мога да получа и от всяка друга кучка.

Тя сложи обувките си и се изправи. Болката от думите му я задави, но не си позволи да реагира. Вместо това просто му отвърна:

— Няма да ме видиш вече.

— Как ли не! — мързеливо промърмори той, почесвайки се по гърдите. — Ще се върнеш пак, защото това, което получаваш от мен, не можеш да намериш никъде другаде.

Не се обърна да го погледне, докато вървеше към мястото, където бе вързан конят й. Качи се на седлото, изкривила лице от болка, а движенията й бяха лишени от обичайната за нея грация. Мисълта, че би могла да се върне и да бъде използвана като проститутка, й докара нов пристъп на гадене. Дощя й се да го срита заради злобната му прекалена самоувереност. Щеше да забрави страстното, саморазрушително удоволствие, което й бе доставял, и щеше да се задоволи с предначертания си живот. Не можеше да си представи нищо по-унизително от това да се върне пълзешком при него и да види триумфа в очите му, когато я притисне.

„Не — помисли си, докато яздеше, — няма да се върна. По-скоро ще умра, отколкото отново да бъда евтиното завоевание на Харпър Нийли.“

Първа книга

Край и начало

Първа глава

— Какво ще правим с нея?

— Един господ знае. Ние, разбира се, не можем да я вземем.

Гласовете бяха приглушени, но Роана така или иначе ги чуваше и знаеше, че говорят за нея. Сви малкото си слабо телце още повече, като притисна колене към гърдите си и с угаснал поглед се взря през прозореца към подстриганата морава на Дейвънпорт, дома на баба й. Моравата бе тъмнозелена и винаги й бе харесвало да тича боса по гъстата трева, сякаш ходи по жив килим. Но сега нямаше желание да излезе и да играе, искаше просто да седи в нишата на прозореца, този, който мислено винаги бе наричала своя „прозорец за мечти“, и да се преструва, че нищо не се е променило, че мама и татко не са умрели и че никога вече няма да ги вили.

— С Джасмин положението е по-различно — продължи първият глас — Тя е млада дама, а не малко дете като Роана Просто вече сме прекалено възрастни, за да поемем отговорност за толкова малко дете.