Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 7

Да живее в Дейвънпорт! Отчаянието в сърцето на Роана се измести едновременно от ужас и облекчение. Облекчение, че в крайна сметка все пак някой я иска и няма да се наложи да отиде в сиропиталище, както бе казала Джеси. Ужасът идваше от перспективата да бъде под строгия поглед на баба си всеки ден, и то непрекъснато. Роана обичаше баба си, но и малко се боеше от нея и съзнаваше, че никога няма да бъде толкова идеална, колкото очаква баба й. Винаги се изцапваше или късаше дрехите си, често изпускаше разни предмети и ги чупеше. Храната някак си винаги успяваше да се изплъзне от вилицата й и да падне в скута й, а понякога, когато се протягаше за млякото си, забравяше да внимава, буташе и чашата. Джеси казваше, че била като спънат кон.

Роана въздъхна. Винаги се чувстваше тромава и несръчна под зоркото око на баба си. Единствено, когато бе на кон, забравяше това усещане. Е, наистина бе паднала от Тъндърболт, но това се случи, защото бе свикнала с понито си, а Тъндърболт се бе оказал толкова дебел, че не бе успяла да го обхване добре с краката си. Но обикновено се залепяше за седлото като репей, както твърдеше Лоуъл, а той се грижеше за всички коне на баба, така че би трябвало да разбира от тези неща. Роана обичаше да язди почти толкова, колкото бе обичала мама и татко. С горната част от тялото си сякаш летеше, а с краката си чувстваше силата и мускулите на коня, сякаш самата тя бе толкова силна. Това бе една от добрите страни на живота с баба — щеше да язди всеки ден и Лоуъл щеше да я научи да язди големите коне.

Но най-хубавото бе, че Уеб и майка му също живееха тук и щеше да го вижда всеки ден.

Изведнъж скочи от прозоречната ниша, затича се през къщата и съвсем забрави, че е обута с хлъзгавите си неделни обувки, а не с маратонките, докато не се подхлъзна по паркета и едва не се блъсна в масата. Зад гърба й се чу строга забележка от леля Глория, но Роана не й обърна внимание и продължи да се бори с тежката входна врата, използвайки цялата сила на слабичкото си телце, да я отвори достатъчно, за да се промъкне навън. После се затича през ливадата към Уеб и Джеси, а коленете й повдигаха полите на роклята й на всяка крачка.

Внезапно мъката, стегнала сърцето й, сякаш разхлаби жестокия си обръч и Роана започна да хлипа. Уеб я видя и изражението на лицето му се промени. Пусна ръката на Джеси и протегна две ръце към Роана. Тя се притисна в скута му, разтърсвайки люлката. Джеси рязко й се скара:

— Роана, виж каква бъркотия предизвика. Върви да си издухаш носа.

Но Уеб я прекъсна:

— Ето ти моята кърпичка. — И сам избърса страните й. После просто я поддържа, докато тя криеше лице в гърдите му и хлипаше толкова сърцераздирателно, че цялото й телце се тресеше.

— О, боже! — възкликна Джеси с отвращение.

— Млъкни! — отвърна Уеб, като притисна Роана още по-плътно в прегръдките си. — Тя загуби родителите си.