Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 48

— При нормални обстоятелства бих се съгласил с вас — отвърна Були — Но тя го е заплашвала да накара Лусинда да го отстрани от завещанието си, а всички ние знаем какво означава Дейвънпорт за…

— Глупости! — отвърна решително Ивон, без да обръща внимание на Глория, чиито устни се свиха неодобрително. — Уеб не би повярвал нито за миг на заплахата й. Джеси винаги преувеличаваше, когато се ядосаше.

Були погледна Лусинда. Тя изтри очите си и промълви тихо:

— Не, никога нямаше да го обезнаследя.

— Дори да се бяха развели? — притисна я той.

Устните й трепереха.

— Не. Дейвънпорт се нуждае от него.

Е, един солиден мотив отпада, помисли си Були. Не че съжаляваше. Никак нямаше да му хареса да арестува Уеб Талант. Щеше да го направи, ако имаше достатъчно основания, но нямаше да му е приятно.

Точно в този момент от входа се дочуха оживени гласове и всички разпознаха плътния тембър на Уеб, който каза нещо остро на един от полицаите. Всички, с изключение на Роана, го проследиха с поглед, докато прекосяваше стаята, придружен от двама полицаи.

— Искам да я видя — отсече той. — Искам да видя съпругата си.

Були се изправи.

— Съжалявам, Уеб — каза той изморено, — но ще трябва да ти зададем няколко въпроса.

Шеста глава

Джеси бе мъртва.

Не му позволиха да я види, а той отчаяно се нуждаеше от това, защото докато сам не се убедеше във факта, струваше му се невъзможно да повярва. Чувстваше се объркан, не можеше да се ориентира в мислите и чувствата си, много от тях — противоречиви. Когато Джеси му бе изкрещяла, че иска развод, не бе почувствал нищо друго, освен облекчение при перспективата да се отърве от нея, но мъртва? Джеси? Разглезената, изпълнена с енергия и страст Джеси? Не можеше да си спомни ден от живота си, в който Джеси да не е участвала. Бяха израснали заедно, братовчеди и другарчета в играта, а после треската на пубертета и страстта ги бяха вкопчили в една безкрайна борба за надмощие. Женитбата им се бе оказала грешка, но шокът от загубата и бе ужасен. Скръб и облекчение подеха битка в сърцето му, разкъсвайки го на две.

Честно казано, изпитваше и вина заради чувството на облекчение. През последните две години Джеси бе направила всичко възможно да превърне живота му в ад, разрушавайки системно чувствата му към нея в своето неуморно търсене на нямото обожание, което смяташе, че заслужава.

А после съществуваше и вината му пред Роана.

Не трябваше да я целува. Тя бе само на седемнайсет, по дяволите, и освен това бе съвсем неопитна. Не трябваше да я взема в скута си. Когато внезапно бе обвила ръце около врата му и го бе целунала, трябваше внимателно да я отмести, а не да отвърне на желанието й. Вместо това, бе почувствал меките й, срамежливи устни до своите и бе изпитал възбуда от невинността й. По дяволите, и без това вече бе възбуден от усещането за закръгленото й дупе в скута си. Вместо да прекъсне целувката, той я бе задълбочил, налагайки се, превръщайки я наистина в сексуална. Бе притиснал Роана към себе си в желанието си да почувства допира на малките й, деликатни гърди, притиснати в своите. Ако в онзи миг Джеси не бе връхлетяла, сигурно щеше да сложи ръка върху гърдите й, а устните му щяха да обхванат тези сладки настръхнали зърна. И Роана бе възбудена. Мислеше я за прекалено наивна, за да знае какво прави, но сега преценяваше нещата по-различно. Неопитна не значеше наивна.