Читать «Дългият изгрев на Ена» онлайн - страница 45

— Защо те нямаше на защитата на проекта?

— Не знам… Всъщност просто ми дойде до гуша.

— Какво именно?

— Всичко. Съветът, експедицията…

— Отказа ли се да летиш?

— Не, защо… По принцип ми е все едно дали ще летя, или не.

— Не ти ли се вижда странно?

— Най-странното е, че не. И това не ме тревожи. Не ме засяга, не ме стряска. Макар и да разбирам, че не е съвсем нормално. Напоследък главата ми работи като добра кибернетична машина, тъй че аз отлично разбирам всичко и знам какво си мислиш за мен.

— А през кибернетичната ти глава не е ли минавала простата мисъл да идеш на лекар?

— Имам карта нула едно нула.

— Знам. И все пак?

— Минавала ми е, разбира се. Общо взето, това не ме интересува. Но всичко трябва да бъде ясно. Бях при Престов.

— Престов… Да, в момента той е най-добрият специалист по космопсихология. И какво?

— Понижен емоционален тонус. Така каза. Ще се оправя с течение на времето. Последица от продължителната работа в космоса. Трябвало да взема отпуск.

— Може и да е прав… Само да не е последица от прекалено близкия контакт с Черната планета.

— Най-добрите специалисти намериха, че съм добре. Здрав съм. Абсолютно здрав.

Той чертаеше с вилицата по покривката някакви заплетени рисунки и отбягваше да гледа Ротанов в очите.

Най-после при тях дойде младеж, който, ако се съди по облеклото, не приличаше на сервитьор.

— Извинете, но при нас няма роботи. Сервитьори също. Ще трябва сами да се обслужите. Ей на онова гише можете да си поръчате вечеря.

— Ама че сладкарница… Съвсем в стила на двайсети век.

В края на краищата успяха да получат примитивна табличка с тонизиращи напитки и сандвичи.

— Въпреки странното ти равнодушие ще те уведомя, че проектът е утвърден. Поставихме началото на „Каравела“. И сега под егидата на току-що създаденото специално управление монтажът ще тръгне с пълна пара. Освен това на мен възложиха да сформирам специална група за изследване на Черната планета. Като ръководител на групата най-официално те каня да се включиш в състава й.

— При какви условия, на каква длъжност? Доколкото разбирам, мястото на капитана вече е заето.

Ротанов малко се пообърка от тези въпроси, но бързо се окопити и заговори спокойно, като наблягаше на всяка дума:

— Ако имаш предвид мястото на капитана, то е свободно. Но не ти го предлагам, тъй като нямам право, докато се намираш в това състояние. Пък и от самото начало имах идеята да създам специална група за изследване на Черната планета. Както разбираш, капитанът на кораба не влиза в нея.

— А как ще бъдат разпределени задълженията в групата?

— Освен командира и механика други установени длъжности за съжаление няма. Всеки ще се занимава, в зависимост от обстоятелствата, с каквото се наложи.

Олег се намръщи.

— Не обичам неопределените положения… Но ако настояваш, една малка пауза в моите семейни проблеми ще е добре дошла.

— С други думи — съгласен си?

— С други думи — да. — За първи път през тази вечер Олег го погледна в очите.

На следващия ден Ротанов помоли Елсон да уреди среща с Престов и да информира учения за своите предположения относно въздействието на ентропията върху човешкия организъм.