Читать «Дългият изгрев на Ена» онлайн - страница 33

Имаха и рудник, където автоматите добиваха цезий — веднъж на шест месеца откарваха обогатената руда с транспортен кораб на Земята, а в замяна им доставяха автолети, дрехи; сложна битова техника, видеокристали. Машини чистеха улиците на градовете, жилищата, готвеха, произвеждаха необходимата енергия. Фактически те избавиха хората от тежката работа.

И сега, когато основните работи по овладяването на територията бяха завършени, те имаха много свободно време, което всеки използуваше според вкуса си.

Знанията по изкуство не увличаха много колонистите. Може би причина за това бяха познатите видеокристали, които даваха възможност с помощта на подвижни холограми да се запознаят с творбите на най-добрите артисти, живописци и скулптори на Земята.

Ана посвещаваше цялото си свободно време на гората. Тя завърши факултета по биология на Земята и гората на Дзета беше нейна рожба. Сега изпитваше чувство на удовлетворение и радост, когато чуваше долитащите иззад дърветата гласове на хора, шума от стъпките им, тихия им смях. Вечерното небе бе озарено от отблясъците на далечни огньове. Тук-таме светлееха надуваеми палатки. Колонистите обичаха своята гора. Ана знаеше, че въпреки нейната забрана много млади хора живеят в нея в надуваеми палатки през пялото лято.

Нищо не предвещаваше нещастие в тази топла лятна нощ. Ала високо в небето на Дзета се бе появила хищна черна сянка. Останала незабелязана от диспечерския пост, тя тихо се прокрадваше към планетата перпендикулярно на плоскостта на еклиптиката, нарушавайки законите на балистиката и привличането.

Забелязаха я едва сутринта като неясно мръсно петно на фона на светлото небе. От тази минута в продължение на целия ден не го изпуснаха от очи.

Следобед от север се появи второ петно. Петната тръгнаха едно към друго и се съединиха в петнайсет часа и четиридесет и осем минути земно време. Дежурният оператор отбеляза това събитие в дневника, без да му обърне достатъчно внимание, тъй като след сблъсъка на петната липсваше видим резултат — те просто изчезнаха от небосклона на Дзета.

В края на страницата дежурният описа с няколко реда своята версия за случилото се.

„Може да са били облаци прах или някакви уплътнения в атмосферата. Не е изключено също повишената концентрация на влага в горните слоеве да е довела до явление, наподобяващо земен мираж.“

Не бяха нито облаци, нито миражи. Тъмните петна, които се приближиха до Дзета, след сблъсъка не се разрушиха и не изчезнаха. Само се разделиха на десетки по-малки тела, незабележими на тази голяма височина, и бавно, непредотвратимо започнаха да падат на Дзета.

Отделните капки, докоснали атмосферата на планетата, се свиха, леко изпукаха и изчезнаха. Но по-едрите, макар и в умален размер, надвечер все пак достигнаха повърхността й.