Читать «Дългият изгрев на Ена» онлайн - страница 35

След десетина минути Ана намери палатката. До нея в тревата се търкаляше сплесканият медифор. Но дори и сега тя не се обезпокои много. На Дзета нямаше диви животни. Безобидните елени и лосове не биха се приближили до палатката. Какво ли се е случило тук?

Объркана, тя събираше разхвърляните по поляната вещи, когато забеляза върху едно дърво странни драскотини, сякаш някой с голи ръце се бе опитвал да смъкне кората от него.

Долните му клони, варварски отчупени, се търкаляха в тревата. Едва сега Ана се разтревожи. Но вече бе късно. С трясък се прекърши огромен клон и някакво същество скочи от дървото.

То тупна на четирите си лапи, изправи се на задните си крака и чак сега Ана проумя, че това е човек. Дрехите му висяха на парцали, по цялото му тяло се виждаха дълги червени драскотини.

Разделяха ги само два-три метра. И преди тя да разбере какво става, човекът се спусна към нея, протегнал напред окървавените си ръце с изпочупени нокти.

Ана отскочи инстинктивно. От само себе си се задействуваха рефлексите й, придобити в училището първа степен на Хидра — нали от тях зависеше животът на всеки колонист.

Нападателят не успя да я достигне, падна, но в същия миг се изправи на крака и с учудваща бързина отново се хвърли към Ана. Не й остана време дори да се изплаши. Мускулите си знаеха работата…

Очите й се присвиха, движенията й станаха резки, пестеливи, точни.

Човекът отново не успя. Той изрева от ярост, обърна се, прегради й пътя към стреколета и сега бавно, крадешком отново започна на настъпва. Чак сега го позна и като отстъпваше също така бавно, както се приближаваше той, без да му позволява дори с крачка да съкрати дистанцията, ласкаво му извика:

— Гай! Какво ти е, Гай?

В очите му се мярна проблясък на съзнание, той изстена, хвана главата си и изведнъж тихо и ясно рече:

— Махай се оттук!

— Добре, Гай, ще си отида, но първо ми кажи какво се е случило с теб?

— Не знам. През нощта в гората валя дъжд…

— Бъркаш нещо, Гай. Тук не валят дъждове.

— Не беше обикновен дъжд. А черен. Помня едрите капки, една от тях падна ей тук. — Той докосна тила си и лицето му се изкриви. — Студено ми е. Много ми е студено! — Тялото му трепереше, безумна ярост отново замъгли погледа му. — Ей, ти! Чуй ме! Ти не знаеш, не предполагаш дори колко ми е студено! Стопли ме!

Той пак скочи към нея, но не успя, оплете се за минута в близкия храсталак. Това й позволи да се добере до медицинския колан, да извади шприц-пистолета и да постави сънотворна капсула в него.

За да бъде точен изстрелът, тя трябваше да опре дулото на пистолета до кожата на болния и да го направи така, че Гай да не може да я докосне… Добре знаеше какви изненади крият външно напълно благоденствуващите чужди светове. Ако е заразяване с чуждопланетен вирус, работата е лоша…

Когато Гай се измъкна от храстите, Ана побягна, за да го накара да я преследва. Изплъзна му се още веднъж, за миг се намери зад гърба му, успя да допре шприц-пистолета до плешката му и натисна спусъка.