Читать «Дългият изгрев на Ена» онлайн - страница 31

— Да не би да са оцелели?

— Изключено е. В такъв случай не би имало взрив. Лумването, което видяхме, е остатък от онова, което не са успели да погълнат.

Завършил междинния скок до Регос, лайнерът „Ител“ се подготвяше за ново набиране на скорост. Корабите от този клас не се нуждаеха от допълнително зареждане и не се отбиваха в базата.

На „Ител“ свято тачеха старинните традиции и капитан Громов тържествено се отправи към своята маса, където се канеше да обядва сред „пътниците“ от класа „лукс“. Още не бе успял да седне, когато в джоба му изписука радиотелефонът.

— Капитане, Регос моли да приемете един пътник и санитарна капсула…

Ротанов съпроводи капсулата с Елсон до медицинския сектор, убеди се, че всичко е наред, и едва тогава слезе в пътническия салон.

Елсон щеше да спи чак до Земята, лекарите даваха надежда, че ще се събуди съвсем здрав.

Добре, ако стане така… Ротанов още не можеше да си прости, че не успя да разбере този младеж и да оцени както неговите способности, така и смелостта му.

Рядко грешеше по отношение на хората, но ако това все пак се случеше, той се мъчеше да направи всичко, което зависеше от него, за да поправи грешката си.

Ако навреме изправят Елсон на крака, той непременно ще го представи на Съвета и ще го включи във всички операции, свързани с Черната планета.

„Ител“ започна да набира скорост и в салона не останаха много хора. Ускорението на лайнера не беше голямо, но необичайното допълнително натоварване разгони пътниците по каютите. Когато се стягаше за път, Ротанов не предполагаше, че ще попадне на пътнически кораб, и затова не си бе взел необходимите вещи и подходящи дрехи. И сега се чувствуваше неудобно със старото си яке в този комфортен свят, който отдавна беше забравил.

Звучеше тиха музика, полилеите хвърляха обилна светлина върху резбованите стенни панели, зад дъбовия тезгях на бара вместо познатият автомат стоеше истински жив барман със синя униформена куртка.

Ротанов срещна неговия втренчен, безизразен поглед и кой знае защо, не се реши да отиде до бара, макар че му се щеше да изпие нещо по-силно.

Добре, че се отказа от специалния кораб, а се възползува от този пътнически лайнер и за първи път от години насам се почувствува обикновен наблюдател, а не участник в събитията.

Искаше му се да се откъсне от всичко, да се отпусне, да остане сам. Знаеше, че събитията са започнали да се развиват стремително като скъсана пружина и може би това бе последният сгоден случай за такава безгрижна почивка.

Ротанов се приближи до големия, покрит с някакъв белезникав слой екран, вграден в кръгла бронзова рамка, която наподобяваше корабен илюминатор, и натисна копчето.

Белезникавият слой изчезна. Сега екранът наистина се превърна в илюминатор.

Сред ярките познати съзвездия на Регос той лесно различи червеникавата точица на планетата. Беше й отдал голяма част от живота си и знаеше, че я напуска задълго, може би завинаги.

5.

Има планети, където необятното небе се спуска по-близо до хората, където човек престава да се чувствува център на Вселената, стопява се в заобикалящия го свят, който го поглъща, и той се превръща в частица от него. В едно цяло със звездите, славеите, пламъка на огъня, лицата на приятелите…