Читать «Дългият изгрев на Ена» онлайн - страница 29

— А „Ленинград“?

— Там нещата са по-сложни. По време на проверката не познавахме новия метод. Там не беше приложено неутронно облъчване и аз се затруднявам да направя каквито и да е изводи. Косвените данни говорят, че в кораба не всичко е наред. Явно ще трябва да започнем отначало, като използуваме метода на Елсон.

— И може да предизвикаме нова атака срещу базата. Или да загубим хора и механизми. Покорно благодаря. Налага се да пожертвуваме кораба.

— Нима ще се решите на такава стъпка?

— Нямаме друг избор. И не бива да чакаме. Корабът е твърде опасен. Рисковано е да се вмъкваме отново в него. Наредете незабавно да поставят силов екран, трябва да защитим Регос от кораба.

— Безсмислено е. Никакви полета не могат да задържат ентропийния заряд.

— Да, така е… Но не мога да свикна с тази мисъл… Тъкмо затова е наложително веднага да се отървем от кораба.

Щом остана сам, Ротанов посегна към пулта за свръзка, но ръката му се спря по средата, сякаш пръстите му бяха безсилни за такова просто и решително движение, като завъртането на ръчката…

Добре знаеше какво ще последва след командата, която се канеше да даде. Не че се страхуваше от отговорност. Самият той беше летец на звездолет и разбираше какво значи да унищожиш собствения си кораб.

Съвсем несъзнателно дръпна ръката си от пулта и взе папката с току-що получената поща. Може би се надяваше, че сведенията, идващи от Земята, ще му подскажат друго решение. Но отлагаше неизбежната развръзка.

Прегледа бегло пакета пластмасови карти, избра една, с червената ивица на Координационния съвет на Федерацията, и я постави в компютъра. На екрана пламнаха редовете на съобщението:

„До всички кораби, до всички поселения на Федерацията. Неизвестен противник е извършил нападение срещу колонията на Дзета. Има човешки жертви. Хората спешно се евакуират. Да се обърне специално внимание на черните обекти, видими само при неутронно облъчване. Не бива да се допускат близо до корабите и селищата. Незабавно да се унищожават с максимално мощни енергийни заряди…“

Ето че се случи онова, от което най-много се страхуваше през тези години, за което се подготвяше и заради което построи тази база. В просторите на Галактиката човечеството се сблъска с неизвестен и страшен противник. Ако това не беше хуманоидна цивилизация, ако изобщо не бе цивилизация — а той не изключваше съществуването на разум, който не се поддава дори на най-общо човешко определение, — преговорите можеха да се окажат невъзможни и тогава ще трябва да приемат боя. Просто няма да имат друг изход, ще им натрапят някоя война. И на тяхно място той щеше да избере за първи удар именно базата на Регос. Нали тя е единствената територия, където може да се скрие техният засега несъществуващ боен флот. Оттук той би могъл да извършва набези, без да излага незащитените планети на ответните удари на врага. Противникът вероятно добре познава техните възможности. Но знае ли някой колко години ги е наблюдавал и е събирал сили, докато най-после се е решил да ги нападне. Времето, което им оставаше, за да се подготвят за срещата с врага, за чиито оръжия земната техника не познаваше защита, сега може би се измерваше с месеци, ако не и с дни…