Читать «Дългият изгрев на Ена» онлайн - страница 148

Най после тя продължи разказа си:

— Всеки кораб на ренитите имаше свой Хронар. Нашите летяха със скорост, близка до скоростта на светлината, и времето многократно се забавяше, докато траеше полетът. В далечните светове пристигахме в тяхното бъдеще, на нашата родна планета минаваха стотици, хиляди години и тогава на специално избрана планета включвахме Хронара.

— За да унищожите този свят в настоящето и да го върнете в далечното минало!

— Значи и това знаеш… Ние избирахме мъртва планета.

— Такива няма, не съществуват напълно мъртви планети! Никой не може да каже какви форми на живот ще се зародят на тях през следващите хилядолетия!

— Така е, прав си. Но в дадения случай ние избрахме планета, която в близко бъдеще беше заплашена от гибел. Нашите учени изчислиха, че Епсилон е застрашен от гравитационна смърт, заедно със звездата щеше да загине и Ена. Съгласих се да включим Хронара… Тогава още не знаехме, че областите с черните дупки влизат в допир с останалата Вселена. И че времето в тези райони е относително, понякога условно…

— Какво означава „условно“?

— Сега ще разбереш… Експедицията още не беше изпълнила своята основна задача… Нашите учени, пък и не само те — целият народ на ренитите не можеше да остане равнодушен по въпроса в чии ръце ще попадне наследството на ренитската цивилизация. Учените знаеха, че развитието на всеки народ има свое начало и край. Ренитите отиваха към своя залез, а на една от планетите в някакъв периферен ръкав на Галактиката разузнавачите, отлетели в далечното бъдеще, откриха зародиши на нов живот, които обещаваха да дадат занапред многобройни и разумни кълнове. Времето на нашата експедиция беше пресметнато така, че да можем да се уверим доколко са основателни надеждите ни. Но не това е най-важното. Ние веднага се убедихме, че животът на тази планета се развива така, както предполагахме, но пред нас стоеше още една, много по-важна задача. Искахме да помогнем в развитието на младата цивилизация… Да ускорим и облекчим нейния път напред, да се помъчим да изправим криволиците на историята. Да я изведем на вярна посока. Вероятността да допуснем грешка беше много голяма, изчисленията не можеха да ни дадат правилния отговор. Беше необходим социален експеримент.

На Ротанов му се стори, че не е чул добре:

— Социален експеримент? Какво искаш да кажеш?

— Избирахме няколко индивида от различни племена, поставяхме ги в изолирани парникови условия и върху тях проверявахме въздействието на различните фактори, както положителните, така и отрицателните.

— Хората ли наричахте „индивиди“? Върху тях ли проверявахте въздействието на отрицателните фактори?

— Не бързай, Ротанов, не е толкова просто. Все още не сме стигнали до понятието „мнимо време“. Представи си, че такъв експеримент се провежда на планета, която по-късно, след получаването на всички отговори, ще бъде върната назад, в миналото. Според теб какво ще стане с участниците в опита?