Читать «Ще заровя мъртвеца си сам» онлайн - страница 31

След заминаването на Край Инглиш отиде в приемната. Лоиз беше все още там и записваше срещите на Инглиш.

— Опитайте се да ме свържете по телефона с Ед Леон, Лоиз. Той е някъде в Чикаго, но не знам номера му.

— Веднага, господин Инглиш — отговори Лоиз и се зарови в картотеката.

Инглиш се върна в канцеларията си и затвори вратата. Започна да се разхожда из стаята, като разсъждаваше. След десетина минути телефонът иззвъня.

— Имате господин Леон — съобщи Лоиз.

— Браво, моето момиче.

Чу се прещракване и Инглиш се свърза:

— Ти ли си, Ед?

— Същият, ако разбира се, някой мръсник не се е вмъкнал в кожата ми — отговори един глас. — Откъсваш ме от сеанс с една блондинка. Бяха ми необходими два месеца да я убедя да дойде да разгледа японската ми колекция и точно в този сюблимен момент се намери ти да ми досаждаш. Какво искаш?

— Теб. Утре сутринта вземаш първия самолет. Имам една работа, която е само за теб.

— Не ме интересува твоята работа! Искам да ме оставят на спокойствие — отговори Ед обезпокоен. — Ако нямаш друго да ми казваш, ще затварям, защото онова зайче ще избие вратата.

— Имам нужда от теб, Ед — проговори Инглиш сухо. — Много важна работа, с която само ти можеш да се справиш. В противен случай нямаше да ти се обаждам. Обади ми се като пристигнеш. Ще ти определя среща някъде. Не желая никой да знае, че работим заедно. Разбра ли добре?

— Нито дума — въздъхна Леон. — Ще трябва да приема. Колко ще получа?

— Пет хиляди — отговори Инглиш.

Леон въздъхна дълбоко:

— Шумът, който чуваш, е от хеликоптера, който се приземява на покрива ми — каза той развълнувано, преди да затвори.

Глава трета

I

Жюли отдавна беше свикнала, че не трябва да кара Инглиш да я чака. Когато той й се обади, за да й съобщи, че няма да може да я заведе на кино, тя беше съвсем готова за излизане.

След като той затвори, тя бавно постави слушалката върху вилката и се огледа в огледалото над камината. Машинално отбеляза, че зеленият й шал подчертаваше идеално очите й и червената й коса, и то много по-добре, отколкото беше очаквала.

Инглиш й беше казал, че ще вечерят заедно в клуба в девет часа. Тя погледна часовника си. Беше шест и четвърт. Имаше пред себе си цели два часа свобода.

Тя вдигна телефона и поиска офиса на Инглиш. На телефона беше Лоиз и устните на Жюли се изкривиха. Тя безапелационно ненавиждаше Лоиз и имаше достатъчно причини да смята, че чувствата са взаимни. Всички бяха забелязали, че Лоиз е влюбена в Инглиш, единствено без потърпевшия, естествено.

— О, Лоиз, тук е Жюли — каза Жюли оживено. — Хари там ли е? Бих желала да ми вземе билети за театър.

— Да, тук е — отговори студено Лоиз. — Един момент, госпожице Клер.

Тя упорито я наричаше „госпожица Клер“, въпреки че Жюли я беше молила многократно да я нарича на малко име.

— Добър вечер, Жюли — чу се гласът на Хари. — Тъкмо щях да си тръгвам. Мога ли да направя нещо за Вас?

— Бих искала два билета за пиесата в събота, Хари — каза Жюли, като се насилваше да бъде спокойна. — Исках да помоля Ник да ми ги донесе, но срещата ни се отложи. Той ще се освободи чак в девет часа, а преди това аз трябва да се срещна с хората, на които съм ги обещала. Бихте ли ги занесли в клуба на Ник? Аз ще мина оттам и ще ги взема.