Читать «Ще заровя мъртвеца си сам» онлайн - страница 30

Край се почеса с добре оформения си нокът по врата:

— Имаш ли намерение да споделиш това с Морили?

— В никакъв случай. Нима си мислиш, че държа да се разчуе, че Рой се е занимавал с шантажи?

Край повдигна рамене.

— Вероятно и убиецът си е мислил, че случаят ще се потули именно по тази причина. И явно не се е излъгал.

Инглиш се усмихна кисело:

— Не си далеч от истината. Каза ли на Корин за парите?

— Предпочетох първо да говоря с теб.

— И добре си направил. Засега остави парите в касата. И се заеми с осигуровката, за която ти бях говорил. Погрижи се Корин да получава колкото е необходимо и ми съобщи колко ти дължа. Ако тези двадесет хиляди долара са наистина в резултат от шантажи, те не трябва да стигнат до Корин.

— Добре, ще се заема с тази работа. Има и друго нещо, Ник. Предложиха ми да закупят агенцията на Рой. Четири хиляди долара в брой. Да продавам ли?

Инглиш спря на място и се обърна:

— Кой е купувачът?

Край вдигна рамене:

— Хърст. Не поиска да ми каже името на клиента си.

— Той е адвокат, нали?

— За Бога… Бих казал, че е нещо като натрапник.

— Четири хиляди?

— Да. Корин е склонна да продава.

— Как така тя е в течение преди мен?

— Хърст се е обърнал директно към нея. Обадил й се е в девет часа тази сутрин. Не е искал да си има работа с мен. За негово нещастие Корин беше цялата в сълзи и го отпратила към мен. Помолих го да почака няколко дни и му изразих увереността си, че ще получим и по-добри предложения.

— Питам се кой ли би закупил такова едно предприятие за четири хиляди долара, без даже да се заинтересува от финансовото му състояние.

— Има достатъчно откачени. Отдавна вече не се впечатлявам от подобни неща.

— Но не и аз — каза Инглиш мрачно. — Ако някой е готов да даде четири хиляди долара за предприятие, което не е имало нито един клиент в продължение на девет месеца, значи той знае за него много повече от мен. Отговори на Хърст, че не се продава. Ще ти намеря купувач за седем хиляди долара. Кажи го на Корин и й дай съответния чек. Заеми се с това още утре.

— Кой е купувачът?

— Нарича се Леон. Едуард Леон. Той ще дойде при теб утре сутринта, ще ти даде необходимия чек и всичко останало, което е необходимо — отговори Инглиш. — И не забравяй, Сам: аз не познавам Леон, както и той не ме познава. Разбра ли?

— Момент, Ник. Искам да съм в течение, все пак. Какво точно искаш да правиш?

Инглиш спря пред Край.

— Някой е убил Рой. Някой страшно много бърза да купи агенцията му. Много ми се иска да разбера дали убиецът и купувачът не са едно и също лице. Просто следвам интуицията си. Ед Леон ще отговори на тези мои въпроси. Ето това са моите намерения.

— Както желаеш, но какво възнамеряваш да предприемеш, когато намериш убиеца?

Инглиш дълго наблюдава Край с мрачен поглед:

— Тази работа ме касае лично. След като полицията не може да се справи, аз лично ще погреба мъртъвците си. Това е най-малкото, което мога да направя.