Читать «Ще заровя мъртвеца си сам» онлайн - страница 23

Инглиш взе една пура от кутията и я бутна към Морили.

— Заповядайте. И кое Ви кара да мислите, че се касае за убийство?

— На пръв поглед изглежда самоубийство — отговори Морили. — За съдебния лекар това не подлежи на съмнение. След като отнесоха тялото, аз поогледах стаята. Бях съвсем сам, господин Инглиш, когато открих онова нещо. До леглото имаше влажно петно върху килима, като че ли нещо беше прясно измито. Като го огледах по-внимателно, открих едно съвсем малко петънце. Потъркахме с бензин, за да проверя. Петното беше от кръв.

— Не претендирам, че разбирам колкото Вас, инспекторе, но не разбирам защо това Ви води на мисълта, че става въпрос за убийство.

Морили се усмихна:

— Твърде често е трудно да се различи едно добре прикрито убийство от самоубийството. Но ние в занаята много бързо успяваме да открием уликите. И това петно върху килима в случая е точно такава улика. Разбирате ли, когато откачихме трупа на момичето, аз забелязах, че от носа й е текло кръв. Но върху нощницата й нямаше петна от кръв и аз бях доста озадачен, че никъде по дрехите й нямаше и капчица кръв. И ето че намерих търсеното петънце на килима. Това означава, че тя е умряла на земята, а не обесена на вратата.

— Значи според Вас тя е била удушена върху килима.

— Точно така. Ако някой я е изненадал, преметнал й е въжето отзад през врата и го е стегнал, тя много бързо е изгубила свяст. Паднала е напред и докато убиецът я е душел, най-вероятно от носа й е потекло кръв, което обяснява петното върху килима. След като я е умъртвил, той просто я е обесил на вратата, за да създаде впечатление за самоубийство.

Инглиш помисли за момент, след което се съгласи:

— Вероятно имате право. Значи, според Вас, това е убийство?

— Не съм абсолютно убеден, но по друг начин не мога да си обясня петното кръв върху килима.

— А сигурен ли сте, че това е било кръв?

— Абсолютно.

Инглиш погледна часовника си. Вече беше закъснял с четири минути за срещата.

— Благодаря Ви, че ме предупредихте, инспекторе. Не съм очаквал такова нещо. Не знам вече какво да мисля. Надявам се, че и друг път ще поговорим отново за това. За съжаление сега имам среща със сенатора.

Инглиш стана от мястото си:

— Извинете ме, но трябва да тръгвам.

Морили не помръдна от мястото си. Той гледаше Инглиш с израз, който никак не се хареса на последния.

— Какво има още? — запита той кратко.

— Както желаете, господин Инглиш, но аз си мислех, че ще желаете да уредим тази работа веднага. Още не съм написал рапорта си, но до половин час ще трябва да го представя.

Инглиш сбърчи вежди:

— И с какво ме засяга този рапорт?

— Това Вие ще трябва да ми кажете — отговори Морили. — За мен е удоволствие да Ви услужа, когато имам възможност, господин Инглиш. Вие винаги сте били добър с мен.

Инглиш си даде сметка, че има нещо подозрително в посещението на Морили.

Той се наведе над бюрото си и включи интерфона: