Читать «Ще заровя мъртвеца си сам» онлайн - страница 21

III

След като Край излезе, Лоиз стана от бюрото си и влезе в канцеларията на Инглиш.

Той наблюдаваше върха на пурата си с мрачен и студен поглед. Погледна Лоиз и й направи знак с глава.

— Елате и седнете — обърна се той към нея, като се облегна с лакти на бюрото си. — В колко часа си легнахте тази сутрин?

Сядайки, Лоиз се усмихна:

— След четири, но на мен не ми трябва много сън.

— Не говорете глупости. След обяд се приберете вкъщи и си починете.

— Но, господин Инглиш, уверявам Ви… — понечи да каже тя.

— Това е заповед. Работата няма да избяга. Вие се претоварвате. Оставете Хари да свърши, каквото трябва.

— Хари също си легна достатъчно късно — напомни му тя спокойно. — Уверявам ви, че не съм уморена, господин Инглиш. Тъкмо уточнявахме приходите от мача.

Инглиш прокара ръка през косата си й и измърмори:

— По дяволите! Съвсем бях забравил за мача! Колко спечелихме?

— Хари ще е готов с окончателните цифри след около половин час.

— Отлично. Да поговорим за снощи. Какво е впечатлението Ви?

— Не е блестящо. Проверих всичките досиета. От август насам не е имал нито един клиент.

Инглиш сбърчи вежди:

— Сигурна ли сте? Доколкото си спомням, аз му купих агенцията през март.

— Да, господин Инглиш. Последната кореспонденция, която намерих, датираше от 31 юли.

— Но какво е правил през тези девет месеца?

Лоиз поклати глава:

— Можел е и да пусне кепенците. Никаква кореспонденция нито в едната, нито в другата посока. Освен ако писмата и досиетата не са били откраднати.

— Не намерихте ли следи от изгорени документи?

— Не.

— Добре. Благодаря Ви, Лоиз. Съжалявам, че Ви накарах да будувате до толкова късно. А сега направете ми това удоволствие и си отидете да поспите след обяд. Няма нищо спешно за днес.

— Да не забравите, че ще обядвате със сенатора в един и половина, а Хари би искал да прегледате сметките, свързани с мача.

— Донесете ми кореспонденцията и след това ми изпратете Хари. — Инглиш погледна часовника си. — Имам още час и половина преди срещата със сенатора.

— Да, господин Инглиш.

Тя излезе и след малко се върна с кореспонденцията. Инглиш бързо разпредели работата и я върна на Лоиз.

— Сега ми изпратете Хари — каза той.

Хари Винс влезе с изтощен вид. Инглиш го погледна и се засмя:

— Не ви се отразява добре да си лягате късно, Хари. Изглеждате съвсем съсипан.

— Само така изглежда — отвърна Хари с отегчена усмивка. — Донесох Ви сметките. Чистата ни печалба е двеста седемдесет и пет хиляди долара.

— Не е лошо. Вие заложихте ли на Джой?

— Не, забравих.

— Но какво Ви става? — запита Инглиш, като го изгледа внимателно. — Без значение ли е за Вас да спечелите пари, без да си давате труд? Казах Ви, че е сигурно.

Хари се изчерви:

— Имах намерение, господин Инглиш, но бях толкова претрупан, че ми изскочи от главата.

— Чък спечели хиляда долара. Знаеш ли дали Лоиз е заложила на Джой?

— Не вярвам.

— Вие двамата сте безнадежден случай — каза Инглиш и повдигна рамене примирено. — В крайна сметка това си е ваша работа… Единственото, което мога да направя за вас е да ви дам възможност да спечелите малко пари. Да не забравя, Морили ще мине по някое време преди обяд. Дайте му триста долара от личната ми сметка. По принцип, спечелил ги е от мача.