Читать «Ще заровя мъртвеца си сам» онлайн - страница 22

— Разбрано, господин Инглиш.

Инглиш загаси пурата си.

— Никога ли не сте се замисляли да се ожените, Хари? — запита той изведнъж.

Хари се смути и извърна очи:

— Ами, не… никога.

— А приятелка нямате ли си? — настоя Инглиш като се подсмихваше.

— Досега не съм имал време да се занимавам с момичета — отговори Хари с безразличен глас.

— Шегувате ли се? На колко сте години? Тридесет и две или тридесет и три?

— Тридесет и две.

— Време Вие е да се ориентирате — каза Инглиш като се смееше искрено. — Когато бях на шестнадесет години, цяла тумба момичета тичаше подире ми.

— Да, господин Инглиш.

— Сигурно причината е в това, че ви карам много да работите?

— О не, господин Инглиш. Няма нищо такова.

Инглиш го изгледа заинтригувано, след това повдигна рамене:

— В крайна сметка личния Ви живот си е Ваша работа. Не забравяйте да изпратите рецептата на Аспри, за да я подпише. Аз съм ангажиран на обяд със сенатора.

В момента, в който Хари се насочваше към вратата, интерфонът иззвъня. Инглиш натисна бутона.

— Господин Инглиш, инспектор Морили току-що дойде. Иска да говори с Вас.

— Хари ще се заеме с него — отговори Инглиш. — Аз трябва да тръгвам за обяда.

— Той настоява да Ви види лично, господин Инглиш. Казва, че е много спешно и важно.

Инглиш се поколеба:

— Добре, нека влезе. Имам още десет минути. Кажи на Чък да приготви колата. — Той изключи интерфона и се обърна към Хари. — Пригответе му парите и му ги дайте, когато излезе от тук.

— Разбрано, господин Инглиш.

Хари отвори вратата и направи път на Морили да влезе.

— Идвате в неподходящ момент — каза Инглиш след излизането на Хари. — Трябва да излизам след пет минути. Какво се е случило?

— Мисля, че се налага да Ви видя — каза Морили, като се доближи. — Открихме секретарката на брат Ви. Нарича се Мери Севит.

Загорялото лице на Инглиш остана безизразно:

— Е, и? — запита той.

— Мъртва е.

Инглиш сбърчи вежди:

— Мъртва? Какво… и тя ли се е самоубила?

Морили повдигна рамене:

— Именно за това дойдох да Ви видя. Имам съмнение, че може да е и убийство.

IV

Инглиш изгледа продължително Морили, след което му посочи един стол:

— Седнете, моля. Слушам Ви.

Морили седна.

— Телефонирах тази сутрин на госпожа Инглиш, за да я попитам дали господин Инглиш е имал секретарка. Тя ми даде името и адреса на момичето. Веднага отидох там с един полицай. Апартаментът й се намира на Източния площад, номер 45.

Той спря и проницателно загледа Инглиш.

— Знам — отговори последният, разбирайки за какво става въпрос. — И аз ходих там тази сутрин. Никой не ми отвори и аз реших, че вече е заминала за работа.

Морили поклати глава в знак на съгласие.

— Точно така. Мис Хопър, която живее точно над мис Севит, ми каза, че Ви е видяла.

— Добре, продължавайте — отговори сухо Инглиш. — Какво стана после?

— Никой не отговори на нашето позвъняване. Но нещо ме зачовърка отвътре, защото имаше бутилка мляко и вестник пред вратата. Влязохме с шперц и я намерихме обесена на вратата на банята.