Читать «Ще заровя мъртвеца си сам» онлайн - страница 17

Бързо и тихо слезе по стълбата и потъна в тъмнината на градината.

Глава втора

I

На другата сутрин към девет и половина Чък Ийгън спря Кадилака пред жилището на Жюли. В момента, в който излизаше от колата, Ник Инглиш изскочи през вратата.

Чък беше облечен с любимия си черен костюм, носеше черна шапка и бяла вратовръзка. Тези дрехи му стояха отлично и се доближаваха до една униформа, която никога не беше имал възможност да носи. Със смокинг той приличаше на лакей, но черният костюм и нахлупената над очите черна шапка разкриваха истинската му същност — един закоравял и опасен тип.

— Добър ден, Чък — каза Инглиш, като се качваше в колата. — Нещо ново?

— Ходих при портиера, както ми бяхте поръчали — отговори Чък облегнат на вратата. — Казва се Том Келхъм. Много услужлив човек, когато чуе приятното подрънкване на монетите. Брат Ви е имал секретарка на име Мери Севит, която живее на Източния площад номер 45.

— Отлично. Да тръгваме. Да не губим време, Чък. Искам да стигна там, преди да е излязла.

Чък седна зад волана и потегли. Инглиш се задълбочи във вестниците, които си беше взел.

Повечето посвещаваха дълги материали на самоубийството на Рой и свързваха името му с това на Ник. Инглиш си помисли, че Сам Край е свършил добра работа, тъй като никъде не се споменаваше за Корин. Морили също беше удържал на думата си. Той беше съобщил, че Рой е бил претоварен психически и се е самоубил в изблик на нервна криза. Историята не беше особено убедителна, но щеше да издържи, стига някой да не се заеме да я оборва.

С раздразнение той помисли дали не си губи времето с Мери Севит. Имаше толкова много работа. Трябваше да се срещне със сенатора Бомон и да се опита да го успокои. Трябваше да се срещне и с полицейския комисар. Искаше да види и Сам Край, а освен това имаше работа и около състезанията с хрътки. Но подсъзнателно чувствуваше, че ако някой знае за причините за самоубийството на Рой, това е само секретарката му Мери Севит.

— Пристигаме, шефе — каза Чък. — Онази барака отдясно.

— Не спирай пред входа — отговори Инглиш. — Продължи малко по-нататък и после ще се върнем пеша.

Чък спря колата на стотина метра по-нагоре.

— Добре ще е да дойдеш с мен — каза Инглиш.

Без да чака, Чък се насочи с широка крачка към указаната сграда.

В преддверието на входа той разбра от пощенските кутии, че Мери Севит живее на четвъртия етаж. Чък щеше да натисне бутона, съответствуващ на нейния апартамент, но в този момент входната врата се отвори. Дребна старица с пудел в ръце мина покрай тях, без да ги погледне. Двамата мъже минаха през вратата, преди тя да успее да се затвори и се качиха по стълбите на четвъртия етаж.

Пред вратата на Мери Севит бяха поставени един сгънат вестник и бутилка мляко.

По даден от Инглиш знак Чък почука. Никакъв отговор. Чък почука отново. Пак никакъв отговор.

— Ще можеш ли да отвориш тази врата, Чък? — запита тихо Инглиш.

Чък не скри учудването си, но разгледа бравата.

— Лесна работа, но това няма да се хареса на ченгетата.

— Отваряй.